10 идеи за разходка около Велико Търново

от Вилислав

Велико Търново си остава един от най-богатите ни на забележителности градове, а районът около старата столица е абсолютно райско кътче, потънало в зеленина и спокойствие с цял куп интересни места, които може да разгледате при посещението си на града и да си направите един дълъг уикенд с доста богата програма. Освен красивите и стръмни улички в Стария град, Самоводската чаршия, крепостите Царевец и Трапезица, десетките църкви и музеи, Велико Търново предлага и много маршрути за разходка сред природата, както и културни дестинации. В района на града може да попаднете на манастири с хилядолетна история, красиви водопади, екопътеки и стари селца, съхранявали българщината векове наред.

В тази статия реших да ви разкажа за 10 от най-интересните места в радиус от 40 км около старопрестолния град, които може да посетите. Подбрал съм разнообразни места, подходящи за всеки вкус и повод, било то за разходка, отдих, почивка, романтичен уикенд или просто – бягство от забързаното ежедневие.


1. Болярското село Арбанаси

В непосредствена близост до Велико Търново (само 10 мин с кола) се намира красивото селце Арбанаси. Кацналото на скалисто плато над града болярско село привлича туристите със старинните си възрожденски къщи с високи като крепостни стени дувари и с тесните си калдъръмени улички. Благодарение на близостта си до Търново, селото се радва на огромен интерес от посетителите на старата столица, а и има доста хубави спа хотели, предлагащи куп удобства, които рядко може да срещнете ако си падате по селския туризъм.

Според едно от предположенията за основаването на селото, се смята, че Арбанаси е съществувало още от времето на Второто българско царство. Местността била любима на българските боляри и тук били разположени пищните им резиденции. Местните легенди разказват, че тук българските царе са секли монети. След победата на цар Иван Асен II при Клокотница през 1230 г. над епирския владетел Теодор Комнин, Арбанашката земя (днешна Албания) става част от българското царство и множество преселници от новите територии идват по тези земи. Така според едно предание селото било наречено на родните земи на придошлото население.

из уличките на Арбанаси

През XVII в. Арбанаси се издига като важно търговско селище. Арбанашките търговци били известни и търгували в цялата турска империя.  Къщите на богатите търговци от този период приличат на малки крепости. Те имат строг и суров външен вид, вътре обаче са богати и разкошни. Цялата вътрешна украса на врати, прозорци, долапи, тавани е с изключително богата дърворезба и гипсови елементи . Характерно за арбанашките къщи е, че те са така устроени, че в тях може да се живее дълго време, без да се излиза освен до кладенеца на двора за вода.

За блясъка на Арбанаси и до днес напомнят многобройни жилищни и култови сгради, традиции и обичаи, свързани с бита и културата на старите му обитатели.

Най-интересните музеи в селото са Констанцалиевата къща, църквата „Свето Рождество Христово”, църквата „Св. Архангел Михаил и Гавраил”.

Други интересни исторически паметници са храмът „Св. Георги” и храмът „Св. Атанасий”, както и Манастир “Света Богородица”, който се намира в началото на с. Арбанаси. Той е един от няколкото духовни обители около старата столица на България, които пазят в себе си тежки спомени от османското нашествие. В манастира се съхранява чудотворната икона на Богородица Троеручица. Наричат иконата още Плачещата Богородица. Според преданието след завземането на Царевец от османците (1396 г.) монахините изоставят манастира и заравят светинята. Години по-късно овчарче чува стон, идващ под земята. Намират иконата и я връщат на манастира. Празникът на манастира е на 15 август – Деня на Богородица. На този ден се чества и празникът на Арбанаси.

стенописите в манастира „Света Богородица“


2. Колелото на живота в Преображенския манастир

На около седем километра северно от Велико Търново, в подножието на отвесен внушителен скален венец, се намира Преображенският манастир – най-големият около Търново и 4-ти по големина в страната. Сгушен в горите край старата столица, манастирът гордо пази безценните фрески на Захари Зограф, както и своята почти хилядолетна история.

Преображенският манастир е бил построен в края на 11 век като метох на манастира Ватопед в Атон. В периода 1358-1360, по време на управлението на цар Иван Александър, манастирът става част от българските манастири. Макар и вече български, манастирът запазва атонските традиции и до днес, близо 900 години. Това е наистина впечатляващо.

В Преображенския манастир се намира един от най-големите шедьоври на Възрожденската епоха – „Колелото на живота“. Съмнявам се, ако някой от вас е посещавал манастира някога, да е пропуснал забележителния стенопис. Всъщност „Колелото на живота“ е пълно със символика и неслучайно е изрисувано на южната страна на църквата „Преображение Господне“, за да може, отивайки към главния вход на църквата всеки да види стенописа, да се спре и да свери себе си по колелото. От завършването на този шедьовър на Захари Зограф са минали близо 170 години, но ви уверявам, че в колкото и различно време да са живели предците ни тогава, хората са имали същите пороци и залитания, както и днес. Още тогава хората са ламтели за материалното и са пренебрегвали духовното и възвишеното, за това и монасите възлагат на Захари Зограф тази задача, да им даде урок чрез своя стенопис, който е останал за поколения напред.

църквата в Преображенския манастир с Колелото на живото в левия ъгъл


3. Патриаршеският манастир „Света Троица“

Патриаршеският манастир „Св. Троица“ се намира на около 6 км северно от Велико Търново, в Дервентския прелом на р. Янтра. Според някои данни манастирът е бил основан през 1070 г. Друга теория пък приема за по-вероятно основаването му от Патриарх Евтимий (1325-1403 г.) с помощта на цар Иван Шишман, управлявал по това време. От там идва и името на манастира – „Патриаршески“ или „Шишманов“. Манастирът е бил средище на Търновската книжовна школа по времето, когато Евтимий е бил игумен в светата обител. Разцветът на манастира продължава и след 1375 г., когато Евтимий е бил избран за патриарх.

Църквата на манастира е изградена през 1847 г. от майстор Колю Фичето (един от най-прочутите ни възрожденски майстори строители) и красиво стенописана от Захари Зограф, нарисувал големите икони на Богородица, Йоан Кръстител, Христос Вседържител, Света Троица и др.

През 1913 г. църквата е била разрушена по време на земетресение. Спасени са някои стари икони, между които и храмовата „Света Троица“ от 1708 г. Църквата има и подземен параклис, а в скалите има пещери, които през Средновековието служели за килии и параклиси, а в периода на османското владичество били използвани за скривалище от монасите. В сегашния си вид манастирът е възстановен през 1927 г.

Манастирът е мъжки до 1946 г., когато тук идват и първите жени. Първоначално те живеели в селскостопанските сгради на светата обител. В момента манастирът е девически. Манастирът не предлага настаняване и имайте предвид, че монахините са доста стриктни. Абсолютно забранено и снимането в самия манастир, както и е задължително носенето на дълги панталони за мъжете и покриване на раменете на жените.

Патриаршеският манастир отвисоко


4. Етнографски комплекс Етъра

Още от детството ми, Етъра е едно от любимите ми места за разходка в района на Търново. Етнографският музей на открито „Етър“ е първият открит музей в България. На територията му има около 50 обекта, разкриващи атмосферата и бита на местното население през Възрожденския период. Тук може да откриете реставрирани обекти, пренесени автентични предмети и занаятчийски уреди, както и репродукции на действителни сгради от Габровския регион. Намира се на около 50 км от Велико Търново и на 8 км от Габрово. В района има и други интересни обекти, които може да разгледате в рамките на един ден, заедно с Етъра – например Соколския манастир, Боженци, Дряновския манастир и пещерата Бачо Киро. За тях ще ви разкажа по-надолу в статията.

В етнографския комплекс, едно от най-интересните места е чаршията със занаятчийските дюкяни. Къщите на чаршията са образец за типична балканска архитектура – на първия етаж се намира занаятчийската работилница, а на втория е жилищната част от сградата, където е живеело занаятчийското семейство. Съвсем спокойно може да надникнете във всяка една работилница и да видите от първо лице как местните майстори са работили някога. Майсторите са много дружелюбни и с огромен ентусиазъм разказват за старите занаята и показват нагледно старинните си техники на работа с помощта на автентични ръчни инструменти. Сред занаятчийските работилници може да видите майстори по бакърджийство, иконопис, сарачество, хлопкарство, шекерджийство, куюмджийство, тъкачество, грънчарство, дърворезбарство.


Още при влизане в Етъра, впечатление прави часовниковата кула, копие на Дряновската, строена през 1778 и съборена през 1946 г. Камбаната й е излята в Санкт Петербург. Часовниковите кули служели за известяване на началото и края на работния ден, както изпълнявали и ролята на наблюдателници. Друга интересна сграда е църквата „Свето Богоявление“, част от която е и училище – възстановка от края на 19-ти в. Църквата е копие на храм от село Радовци, Дряновска община от 1868 г. и няма вид на такава, а по-скоро на къща.


5. Боженци

Боженци, или както е официалното му име – Боженците, е Архитектурно-исторически резерват, намиращ се на 46 км от Велико Търново и на 16 км от Габрово. Селото е малко, но с повече от 600-годишна история. Запазило е автентичния си старинен вид от епохата на Възраждането, както и ценни архитектурни и етнографски паметници. Легендата разказва, че при падането на Търново под турско робство, овдовялата болярка Божана тръгва с децата си да търси убежище. На това място в Балкана, Божана спира и поставя първия камък на селището, което по-късно е кръстено на нейно име.

Социално-икономическият подем в България през 18-ти век оказва благоприятно влияние и в селото започва бърз икономически подем. Населението се занимава предимно с търговия. Главни стоки са медът, кожите, вълната. Замогнало се чрез развитието на животновъдството, занаятите и търговията, селото променя и архитектурния си облик. Боженските къщи са имат висок долен етаж, външно стълбище и веранда, от която се влиза в гостна, после в кухня. Обзавеждането е впечатляващо – стените са с дървена облицовка, таваните – резбовани и украсени с разнообразни мотиви. Високите каменни огради, кованите дъбови врати, малките калдъръмени улички, каменните чешми и мостове носят неповторима атмосфера. В наши дни са останали над 100 къщи с вековна история. Населението наброява 40 души. От 1964 г. с.Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват.


6. Къпиново

Село Къпиново се намира само на 19 км от Велико Търново и е предпочитана дестинация за разходка както от търновчани, така и от туристите, които посещават старата столица. Селото е особено привлекателно през летния сезон заради намиращия се там Къпиновски водопад, както и къмпинга в близост до него. Водопадът е малък с височина около 7 метра, но пък за сметка на това вирът под водопада е с дълбочина 20 метра. Лятото е пълно с младежи, които скачат от скалите във вира под водопада и бих го препоръчал на тези от вас, които обичат екстремните преживявания. Бъдете внимателни, защото скалите са хлъзгави и са ставали инциденти.

В непосредствена близост до водопада се намира Къпиновският манастир „Св. Николай Чудотворец“, основан през 1272 г. по времето на цар Константин Тих-Асен. През вековете манастирът е многократно разрушаван и издиган отново. Той носи в себе си много богата история. Бил е посещаван от личности като Васил Левски, Филип Тотю и др. През 1794 г. игумен е самият Софроний Врачански. Днес манастирският комплекс се състои от жилищни сгради, параклис и църква.

Селото е домакин на Рокерски събор, който се провежда ежегодно в началото на лятото. Посещаемостта му е достигала до 12 000 мотористи от страната и от чужбина.

Къпиновският манастир „Св. Николай Чудотворец“


7. Хотнишкият водопад

Хотнишкият водопад е чудесен избор за бягство от градската шумотевица. Намира се на около 20 км от Велико Търново и на 2,5 км от село Хотница. До водопада се стига много лесно, а на в началото на пътеката има достатъчно места, където да паркирате. Височината му е около 30 метра и определено е един от най-красивите водопади в България. Това, което ще ви очарова е изумруденият цвят на водата, дължащ се на варовиковите отлагания в скалите.

През лятото, когато се е раззеленило, е толкова красиво, че имате усещането, че сте на красив самотен тропичен остров далеч от цивилизацията. Хотнишкият водопад е известен още и с името Кая бунар, което в превод от турски означава „извор в скалата“. Вляво от самия вир започва и екопътеката, отвеждаща до върха на водопада, откъдето се открива красива гледка към околността.


8. Петропавловският манастир

Живописният Петропавловски манастир се намира само на 6 км от старата ни столица Търново. Кацнал на върха на Арбанашкото плато, манастирът приковава вниманието отдалеч с островърхата си камбанария, която отеква чак до намиращия се в близост град Лясковец.

Петропавловският или още Лясковският манастир е един от 14-те манастира, изградени около Търново по време на Втората българска държава. Според преданието манастира е построен по времето братята Асен и Петър, на сегашното си място върху хълма, където някога е имало крепост. В нея е подготвено въстанието през 1185г. за освобождението на България от византийско владичество. Асеневци построяват манастира в знак на благодарност, че въстанието е успяло.


Освен с богатата си история, манастирът впечатлява и с красивата гледка, която се открива от двора му към намиращите се в низината околни градове и села. Петропавловският манастир се наблиза в непосредствена близост до Арбанаси и спокойно можете да съчетаете двете места в разходката си.


9. Еменският каньон

Еменският каньон е живописна местност с уникални природни образувания по течението на река Негованка, в полите на Предбалкана, на 20 км западно от Велико Търново. Под въздействие на течащата вода в мекия варовик са се образували многобройни прагове, водопади, вирове и ниши, обградени от високи до 90 м отвесни скали. Каньонът започва южно от с. Ново село и е прекъснат от долинно разширение, в което е разположено с. Емен. По този начин естествено се разделя на две части – Долен и Горен боаз. Местността е със силно развит карст – в каньона се намира Еменската пещера, която е една от най-дългите в България (3113 м). Установено е, че е била населена през неолита, има находки и от бронзовата, ранно- и късножелязната епоха и античността. Спиращите дъха природни картини изкушават пътешествениците и любителите на фотографията.

Еменският каньон и р. Негованка


10. Дряновският манастир и пещерата Бачо Киро

Друга любима моя дестинация в района на Велико Търново е Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“. Намира се на 30 км от Търново, на десния бряг на река Дряновска, сгушен в подножието на живописни скали. Днешните сгради на манастира са от края на XIX век. След опожаряването му от османските турци при потушаването на Априлското въстание е запазена единствено църквата. Когато огледате стените на църквата, ще видите запазените ѝ дупки от шрапнелите, попаднали в стената на църквата по време на битката през 1876г. В двора на манастира е и костницата, издигната в чест на четата на Поп Харитон, който бил обграден от османските турци. Костницата е изградена в края на XIX век, няколко години след като част от манастира е бил възстановен.

В близост до манастира, на около 300 метра, се намира пещерата Бачо Киро, носеща името на героя от Априлското въстание. Пещерата е най-старата благоустроена пещера в България и за туристите има два маршрута – къс и дълъг. Има много интересни скални образувания, осветени в различни цветове, които им придават допълнителна атрактивност.

Абонирай се, за да получаваш редовни вдъхновения за нови дестинации и ексклузивни оферти всеки месец!

Още интересни неща за вас