Със затоплянето на времето, все повече българи се отправят за уикендите към красивия Солун. Градът е така любим за много от нас, не само заради близостта си до България, а и заради историческата ни свързаност с него. За първи път го посетих преди 3 години по Великденските празници на път за Метеора. За съжаление през почти целия ден валеше, но все пак успяхме да видим основните забележителности. Надявам се скоро да го посетя отново.
Солун е вторият по големина град в Гърция и столица на географската област Македония. Основан е през 4 век и е кръстен на сестрата на Александър Македонски – Тесалоника. Предполага се, че е роден град на братята Кирил и Методий, както и редица други български исторически личности. Градът винаги е бил апетитна хапка за нас българите – пред стените му загива цар Калоян, при опит да го превземе. Солун е един от важните културни и търговски центрове на Византия. По време на Османското управление в града се заселват 15 000 испански евреи, които изиграват ключова роля в развитието на града. Наречен е „Балканският Йерусалим“.
До началото на миналия век Солун е град на много култури – евреи, турци, българи, гърци, дори италианци. Абсолютен сблъсък на езици, традиции и религии. Всеки народ си е имал собствени махали в града. От това време е останала старата част на Солун – кварталът Ано Поли. От тук започна и нашата обиколка на града. Това е мястото, където може да усетите истинския дух на града. Има останки от стара римска крепост, построена през 4-ти век. Край крепостните стени има много магазинчета за сувенири, локум, както и много кафенета. От крепостта се открива уникална гледка към града, Бялата кула и Егейско море. Ако сте за повече време в Солун, ви препоръчвам да отидете там по залез. Ано Поли определено е най-живописната част на града и не е толкова пренаселено с туристи, така че наистина може да се насладите на времето си там.
Следващата ни спирка беше базиликата „Свети Димитър“ – най-голямата църква в Солун. Това е място, което задължително трябва да посетите. Там, в сребърен саркофаг, се намират мощите на светеца. Смята се, че на именно това място е бил убит местния светец.
След църквата се отправихме към централната част на града и известния площад Аристотел. Има много магазини и кафенета, и е много близо до крайбрежната алея – любимото ми място в Солун. Задължително се разходете там – идеално място за снимки. С часове мога да стоя там и да гледам преминаващите корабчета. От другата страна на улицата пък има супер много ресторанти с местна гръцка и морска кухня. Препоръчвам ви да обядвате там – скаридите са уникални.
Ако се разхождате по крайбрежната улица, в далечината ще видите красивата Бяла кула – символа на Солун. Разположена е на самия бряг и винаги има много туристи, но ние извадихме късмет, защото току що беше спрял дъжда. Кулата е висока 34 метра и в миналото е служела за затвор. Турците са измъчвали затворниците там, включително и български революционери. Заради това е наричана и Кървавата кула. Днес е музей и може да влезете и да разгледате различни материали и снимки, свързани с историята ѝ. Имате достъп и до върха на кулата, от където виждате целия град и залива.
Точно срещу Бялата кула има пристан, от който можете да хванете някое от корабчетата за кратки разходки в морето. Качването на корабчето е безплатно, но на място трябва да си поръчате питие. А съвсем близо до Кулата, се намира и една от най-посещаваните атракции на града – скулптурата с чадърите. Всеки иска да си направи снимка там, за съжаление аз не успях заради дъжда. А вечер конструкцията е красиво осветена и привлича още повече погледите на минувачите.
Е, толкова за първото ми посещение на Солун. Един ден определено не стига за всичко, но пък наистина е приятно място за разходка за уикенда или пък на път към някой от близките до България курорти в Гърция.