Нищо не привлича по-силно пътешествениците от вълнуващите истории. Особено ако в тях се преплитат древни символи, тайни общества и гъделичкане на националната гордост.
Ако си мислите, че Боянската църква е единствен и неповторим образец на средновековната българска архитектура и стенопис, то определено трябва да посетите и Земенския манастир. За мистериозната света обител бях чувал много пъти, но за съжаление все не ми се отдаваше възможност да стигна до там. Поне до сега, когато реших да запълня всеки слънчев пролетен уикенд с някоя нова и интересна дестинация, край София – район все още не толкова познат за мен.
Развълнуван тръгвам към Земен. Времето навън е уникално, слънчево и вече навсякъде се е раззеленило – радост за очите ми. Шофирам по извитите пътища на Конявската планина и се възхищавам на природата. Пристигам в градчето и минавам по улица „Земенски манастир“, водеща директно до обителта, чието име носи. Паркирам колата и нетърпеливо слизам. Затварям вратата на колата и поглеждам през дувара, наподобяващ такъв на стара възрожденска къща. Красота. В центъра на манастирския двор виждам впечатляващата и единствена с кубична форма църква на Балканите. Храм, съхранил история на повече от десет века. Истинско бижу. Оправям се към входа и влизам вътре.
От 1966г. бившият мъжки манастир е обявен за паметник на културата и днес се разглежда като уникален образец на българската средновековна архитектура и изкуство. От 2004г. е филиал на Националния исторически музей. Веднага прави впечатление добрата поддръжка на двора с ниско окосена свежо зелена трева и разкошът на нацъфтелите цветя, пръснати наоколо или подредени в саксии под чардака. Под сенките на старите и високи дървета са поставени пейки и пънчета за почивка.
През годините манастирът в Земен е многократно разрушаван, но църквата „Свети Йоан Богослов” остава непокътната. Факти, теории и легенди се преплитат, опитвайки се да отговорят на въпросите: Кой е строителят на храма? Кой е изваял единствената на Балканите църква с кубична форма?
Как да стигнем до там?
Земенският манастир се намира на около километър от град Земен, един от най-малките градове в България. От София го делят 70 км в югозападна посока. Пътят минава през Перник и Радомир, и е в доста добро състояние, а информационните табели по пътя ще ви ориентират през цялото време и дори без навигация лесно ще стигнете до там. Колите стоят на самия път край невисокия дувар на светата обител, издигнат на височина 1 – 1,5м. от ломени камъни, покрити с нови керемиди.
История на манастира
Забележително е, че манастирската обител е била разрушавана и възстановявана многократно, а църквата е успяла да оцелее повече от девет века. Манастирът е разрушаван по времето на битките на Кракра с византийците, Сръбските опустошения от 1189 г. и османските набези в края на XIV в.
Пространството вътре е образец на кръстокуполната архитектура, без предапсидно пространство и предверие. Подът все още е застлан с оригиналната си настилка от разноцветни каменни плочи, изгладени през вековете до блясък от нозете на поклонниците. Църквата е трикорабна, триапсидна и е една от малкото оцелели и достигнали до нас от Средновековието. Куполът е изграден от камък и се издига върху висок цилиндричен барабан.
Най-голямото съкровище на Земенския манастир, заради което тук се стичат посетители от цял свят, са изключителните стенописи от XIV век, които могат да бъдат видени в оригиналния им вид. Всички те не са реставрирани, а са единствено почистени и консервирани.
През 1867 г. майстор Миленко Велев от село Блатешница построява първата манастирска сграда, осветена на 20 май (деня на св. Йоан Богослов). Оттогава на този ден се провежда традиционният пролетен събор за прослава на светеца.
През XIX в. манастирът е не само религиозен център, но и революционно средище. В навечерието на Априлското въстание земенският игумен Михаил организира чета, която да се включи във въстанието, и заплаща с живота си за това. След Освобождението към манастира, в двора до жилищното крило, е добавена малка камбанария, а в началото на XX в. поп Янаки Митов построява новата двуетажна манастирска сграда.
До 1966 г. манастирът „Св. Йоан Богослов“ е бил действащ. През последните си десетилетия е бил своеобразна лечебница за монаси с психически разстройства. Тогава намират старинните стенописи и Светият синод се съгласява да преотстъпи манастира на Националния исторически музей. В замяна на това в центъра на Земен е вдигнат друг храм на Св. Йоан Богослов – един от малкото, построени при комунизма.
Въпреки промените в години той винаги е бил магнит не само за поклонници, романтици и мистици, но и за родните иманяри.
Любителите археолози търсят около него имането на основателя на царската династия Шишмановци – цар Михаил III Шишман Асен.
Според преданието българският владетел загинал в битка със сръбския владетел Стефан Дечански през 1330 г. край крепостта Землънград.
Уникална за Балканите архитектура
Един от малкото оцелели паметници на българската средновековна архитектура и стенопис се състои от църква, малка камбанария и две свързани помежду си сгради. Църквата е най-старата и най-забележителната в архитектурно отношение сграда в Земенския манастир. Тя е кръстокуполна триапсидна постройка – представлява кубообразно помещение с купол от камък, разположен върху висок цилиндричен барабан, а стените ѝ са от дялани блокове – бигор, споени с хоросан.
При обновяването на манастира през XIX в. църквата се сдобива с пряк вход от двора към олтара. Самият олтар представлява масивна каменна плоскост с под от разноцветни мраморни и каменни плочи и антични тухли. За каменния олтар има предание, че изпълнява желания, ако поставиш върху него лявата си ръка.
Живите образи в храма
Интересът на специалистите към паметника се дължи не само на неговата архитектура, но и на забележителните стенописи от XI – XIV в. Тези живи, реалистични образи се отнасят към т.нар. народно направление в изкуството на Второто българско царство, което е извън официалните течения в средновековната стенопис.
Стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на XI в. Единственото оцеляло изображение от първото изографисване на храма е на св. Ана.
Eмблематична за Земенската църква е сцената с изковаването на пироните, с които Христос е прикован към кръста.
Уникален е стенописът с двойния Христос от сцената „Причастие на апостолите“. За разлика от обичайното изображение, при което Христос дава с едната си ръка хляба, а с другата – виното, тук са изографисани два образа на Спасителя.
Впечатляващи са сцените „Успение Богородично“, „Благовещение“, както и 6 ктиторски портрета, между които на деспот Деян Драгаш и съпругата му Доя – един от най-ранните запазени портрети на български боляри. Според експерти това изображение има висока художествена стойност, съпоставима с образите на севастократор Калоян и Десислава в Боянската църква.
Сред стенописите, датирани от около ХІІ в., може да се различи сюжетът „Отхвърляне даровете на Йоаким и Анна“, останки от изображенията на царска особа – Давид или Соломон, както и части от ликовете на св. св. Константин и Елена.
Тук може да се види един от най-ранните стенописи с образа на св. Иван Рилски, открити досега.
Легенди за Земенския манастир
Има няколко легенди, които се предават от поколение на поколение, свързани с миналото на обителта, оцеляла повече от 10 века. Според някои изследователи, уникалната кубична архитектура на църквата се обуславя от култа на богомилите към това място. Легендата разказва, че те пазели знака на българина в него, като единствения символ, който може да обедини всички религии. Друга древна легенда пък разказва, че през Земен са минали и кръстоносците, които търсели храма на Соломон по писмените знаци върху стенописите.
Каквито и легенди да се разказват за манастира, факт е, че мястото е доста уютно и спокойно, подходящо за разходка и определено си струва да видите архитектурно-историческите ценности на църквата в манастирския комплекс.