Феноменът „Дванадесетте апостоли“, Австралия

от Вилислав

Беше средата на януари – разгара на лятото в Австралия. Още с пристигането ни на летището, забелязахме гъстия дим обхващащ целия град. Небето беше сиво. Това беше вследствие на големите пожари, с които Австралия се бори няколко седмици. Не очаквахме такова посрещане. Беше стряскащо, имайки предвид че в южния континент въздуха е невероятно чист, а небето безкрайно синьо като на картинка. Планирахме да останем в Мелбърн няколко дни, но въздуха беше непоносим. От хотела ни посъветваха да не излизаме навън, или ако сме решили да се разходим, да отидем на юг от Мелбърн по Great Ocean Road, където имаше много плажове и малки градчета. Явно въздухът там беше значително по-чист, както и в последствие се оказа.


Станахме рано сутринта и веднага се отправихме към централната част на Мелбърн, за да си наемем кола. Обикаляхме от офис на офис, но никъде нямаше коли, свободни за същия ден. Вече почти се бяхме отказали и бяхме решили да се върнем в хотела, когато с Луиза забелязахме огромен надпис Rent a car на един забутан ъгъл. Пресякохме улицата и влязохме на паркинга. Беше пълно с коли за отдаване под наем. Рай. Извадихме огромен късмет. Директно влязохме в офиса и избрахме кола. В Австралия наемането на кола не е толкова сложно като в Нова Зеландия. Момичето оформи набързо документите на колата и ни даде ключовете за нашата малка бяла Тойота Ярис. И така нашето австралийско малко приключение започна. Щяхме да изминем точно 264 км до крайната ни точка – местността „Дванадесетте апостоли“, намираща се в парка Порт Кембъл.

На тръгване от Мелбърн разполагахме само с пътна карта и две бутилки минерална вода. Следвахме табелите докато излезем от града, а след карахме само по магистралата Great Ocean Road към първата ни спирка – плажът в Torquay (почти 100 км южно от Мелбърн). Гледките по време на цялото пътуване бяха невероятни. Австралийската природа наистина е безумно красива, и си личи как самите австралийци имат изградена култура да пазят и да поддържат, това което имат. В България имаме много красиви места, но за съжаление сами сме ги съсипали. Внимавайте по пътя, защото на много места може да изскочи някое кенгури измежду дърветата и да ви изплаши. Има доста знаци, намомнящи да се внимава с дивите животни.

След като успяхме да си направим импровизирана закуска на плажа в малкото австралийско градче с мокачино и протеинов шейк, се разходихме по плажната ивица. Макар че беше лято, водите на океана бяха ледени. Напълно немислимо беше да плуваме. Единствените хора във водата бяха няколко сърфисти. Да, тази част на Големия Австралийски залив е популярна дестинация за местните сърфисти. Очакваха ни още близо три часа път, докато стигнем до „Дванадесетте апостоли“, за това решихме да не се мотаем толкова, и тръгнахме директно към крайната ни точка. Имахме още набелязани спирки като малкото градче Лорна, Кенет Ривър, Аполо Бей и националния парк Great Otway, но решихме че на връщане ще спрем, на местата за които ни е останало време. По-важна беше крайната ни цел.



Какво представляват „Двенадесетте апостоли“?

Накратко – скали. Дългият отговор – огромни варовикови скали, издигащи се на южните австралийски брегове, в щата Виктория. На места достигат височина 70 метра и са доста древни, имайки предвид факта, че са се формирали преди около 20 милиона години. Въпреки, че все още са наричани „Дванадесетте апостоли“, днес само осем се издигат гордо като стражи на скалистите брегове. Останалите са унищожени от времето и силните вълни на океана, които се разбиват в тях.

„Дванадесетте апостоли“ е едно от тези кътчета, които някак си успяват да са много по-впечатляващи на живо, отколкото на снимка. И може би тук трябва да вметна, че на снимка изглеждат не по-малко красиви и величествени.


Как да стигнете до там?

Най-леснодостъпния начин е тръгвайки от Мелбърн. Пътуването е изпълнено с много красиви пейзажи, но също така е и много дълго – между 4 и 5 часа. Връщането обратно може да стане и за 3,5 часа по по-кратки маршрут Princes Highway.

Възможно е да разгледате цялата местност за един ден, макар и да е доста изморително. Също така може да си резервирате и организирана екскурзия от Мелбърн, но както знаете аз не съм фен на груповите пътувания. Предпочитам да спрем където и когато поискаме, и да се бавим колкото ние решим, било то за снимки, кратка разходка или просто да хапнем някъде.


Такса за „Двенадесетте апостоли“

Напълно безплатно е! Знам, че е трудно за вярване, но е факт. Дори паркинга на входа на туристическия център е безплатен. Повече от невероятно е да видите такъв природен феномен на живо, и то без да платите и долар за това.


Най-подходящото време, в което да посетите местността

„Дванадесетте апостоли“ придобива все по-голяма популярност с всяка изминала година, донякъде и с помощта на Instagram, а и защото е въпрос на време още някоя от варовиковите скали да стане жертва на времето и да се разпадне във водите на океана.  Това означава, че е доста трудно да улучите време от годината, когато гледката ще е само на ваше разположение, независимо от сезона и метеорологичните условия. Шанса ви е да се събудите наистина рано и да сте там малко преди изгрев, за да си направите перфектните снимки. Разбира се, ще има още някой друг ранобуден турист, но поне туристическите автобуси с огромните групи още няма да са пристигнали.

Въпреки това, бих ви препоръчал да посетите „апостолите“ по залез, както направихме ние с Луиза. Гледките са прекрасни, заради огрятото в различни нюанси на оранжево и червено, небе. Също така, е добра идея преди залез да се отбиете в най-близкото градче – Порт Кембъл и да си вземете пица за из път. Имайте предвид, че това е много малък град, и както в останалите градчета по Great Ocean Road, всички ресторанти, бензиностанции и магазини затварят след залез. Не оставайте без храна!

Изгледайте цялото ни приключение във видеото долу.

0 коментар
0

Още интересни неща за вас

Коментирай