Тайланд е известен със своята улична храна, от която ти потичат лигите, с внушителните, обсипани със злато храмове, красивите плажове… и не би било изненадващо да видите Банкок, Пукет и Чианг Май сред списъците с желани дестинации на хиляди туристи. Въпреки това, за да опознаете историята на „Страната на усмивките“, Аютая определено е дестинация, която не искате да изпуснете.

Древният град Аютая някога е бил един от най-големите градове в Азия след основаването си през 1350 г. от крал Утонг. Градът е бил столица на страната до 1767 г., когато мианмарците го превземат и опожаряват. Днес от някогашния величествен град са останали само руини от храмове и крепостни стени, но въпреки това привлича милиони туристи годишно. Руините са част от списъка на ЮНЕСКО за културно наследство.

Времето, в което градът е процъфтявал и се е развивал, историците определят като златна ера за тайландския народ. Един френски пътешественик от 17 в. из своите пътеписи споделя, че храмовете в Аютая са „по-богати от всички европейски църкви и катедрали, взети заедно“. През 16ти и 17ти век е нямало друг такъв град в целия свят – с население от над милион жители от цял свят –Япония, Китай, Виетнам, Монголия, Индия, Персия, Арабския свят, Лаос, Малайзия, Португалия, Франция, Холандия и Англия. Многообразие, което със сигурност е повлияло и на местната култура и архитектура, от които за съжаление почти нищо не е останало.

Аютая се намира около 80 км от Банкок и е лесно достъпна за туристите – има влакове, автобуси и организирани екскурзии. В пътуването ми до Тайланд, след като вече бяхме обиколили повечето забележителности в столицата, решихме да си направим екскурзия до старата столица – съвсем различно и контрастно място на оживения Банкок.

На отиване, първата ни спирка беше дворецът Банг Па-Ин. Известна още като Летния дворец, резиденцията е била използвана близо 400 години от тайландските крале. Мястото е приятно за разходка, а многообразието от архитектурни стилове е невероятно – може да видите типичен тайландски стил, преплетен с китайски и европейски стилове, което пък представя Тайланд като връзка между света. Там прекарахме близо час, след което се върнахме обратно в колата и се отправихме към старата столица – Аютая.

Може да си наемете и такси, което да ви закара до там и да ви върне за 1000 бати в посока, а ако се пазарите с шофьора 2500 бати общо ако ви кара и до други места наоколо.

Недалеч от Летния дворец се намират и руините на древния град. Има страшно много храмове и места, които да посетите там, но ще подчертая само най-интересните, за да ви спестя време.

Wat Chai Wattanaram

Първата ни спирка в Аютая беше Wat Chai Wattanaram, будистки храм в сърцето на историческия парк. Намира се на западния бряг на река Чао Прая и е една от най-известните забележителности в старата столица.

Wat Phra Mahathat

Обвитата в дървесни корени глава на Буда, е един от най-разпознаваемите символи на Тайланд и може да бъде открита точно в Wat Phra Mahathat. Както и останалите храмове в района, и този е бил безпощадно разрушен от мианмарските войски в далечния 18ти век. Тук ще видите цял ред с обезглавени статуи на Буда. В интерес на истината никой не е поставил главата сред корените на дървото, както повечето туристи мислят. Оказва се, че самото дърво е изникнало до захвърлената древна статуя и обвило корените си около нея. Така главата е съхранена и до днес, защото останалите отдавна са откраднати и разпродадени по цял свят.

Посетете Златният Буда

В храмът Wat Phanan Choeng се намира гигантската статуя на Буда, висока близо 19 метра. Мястото е доста оживено, така че е хубаво да го посетите възможно най-рано. В храмът имаше будистки свещеник, който благославяше местните. Беше ми интересно и се наредих при него, а той ми върза един бял конец на ръката за късмет.

Огромната статуя на Буда в Wat Lokayasutharam

Wat Lokayasutharam е известно място на поклонение сред будистите, както и задължителна дестинация за чуждестранните туристи. Мястото е добило популярност сред туристите заради огромната статуя на „Полегналия Буда“ – дълга цели 42 метра, която по някаква щастлива случайност остава недокосната при превземането на града.