Макар, че гръцкото и турското крайбрежие са на челно място при предпочитаните от българите дестинации за лятната им почивка, неуспорим факт е, че и по нашето Черноморие имаме немалко красиви местенца, любими на всички ни.
Едва ли са много хората, които са посетили Стария град на Несебър и той не е останал в сърцата им. Със своята архитектура, разположениe, история и богатство от забележителности, той определено е един от най-привлекателните културни паметници в България. На повече от 3200 години, Несебър е един от най-древните градове в Европа. В момента Старият град е дълъг 850 м и широк 350 м, но в началото си е бил по-голям. Загубил е близо ⅓ от територията си с времето, която е попаднала под-вода. Днес може да се видят части от крепостни му стени под водата на по-малко от 100 м от брега.
Във времето на основаването си Несебър е бил малък скалист остров а първото му име – Мелсамбрия. Траките го наричали така, което в превод означава град на Мелсас – името на основателя му. В различните епохи и на различните езици то звучало по различен начин. В гръцки хроники е откриван като Месембрия, а според римляни и византийци е Месемврия, въпреки че на някои места също е открит като Месамбрия. В началото е било малко рибарско селище, населявано от траките, с две пристанища където и сега се намират останки от антични плавателни съдове.
Градът постепенно се разраства. Около VI в. пр.н.е. става гръцка колония и много гърци се заселват тук, които пренасят своята култура и знания, спомогнали за динамично развитие на малкото населено място. Строят се храмове, училище и амфитеатър. Опасан е с масивна крепостна стена и продължава да се развива. Постепенно се превръща в голям търговски център, който търгува с градове и полиси по цялото Средиземноморие.
През 812 г. Несебър пада под властта на хан Крум, който го завзема от Византия. Тогава за пръв път той се намира под българска власт, а името му вече е Несебър. През годините многократно се предава от едните ръце в другите и обратно, за да се стигне до управлението на цар Иван Александър. Тогава се случва най-мащабното строителство на църкви, а населението нараства драстично, за да излезе извън границите на острова. Счита се, че най-голяма част от откритите църкви досега са от този период.
В наши дни Несебър е далеч по-голям и се разпростира отвъд островна част на Стария град. Някогашният остров днес е вече полуостров, свързан със сушата с 400-метров провлак, в средата който се издига символът на града – старата Вятърна мелница. След преминаването на някогашната градска порта ви очаква лабиринт от уютни калдаръмени улички с неповторимите занаятчийски тезгяхи и магазинчета. В разстояние от няколко стотин метра из Стария град на Несебър ще претърпите пътешествие във времето на няколко отдалечени епохи, заобиколени от останки от тракийски пристанища, римски терми, византийски крепостни стени, средновековни български църкви, османски мелници, възрожденски къщи и съвременни заведения. Звучи невероятно. Голяма част от културното наследство на Несебър може да видите в няколко музейни експозиции.
Според предположенията на историците, църквите строени на това малко парче земя са над 40, от които само половината официално открити и консервирани. По-запазените от тях са превърнати в галерии, а действаща е само една в Стария град на Несебър – “Св. Богородица”.
В тази статия съм събрал 15-те най-интересни забележителности в Стария Несебър.
Старата вятърна мелница
Останалата от турско време автентична вятърна мелница е разположена на моста, който свързва стария и новия град. Мелницата се е превърнала в емблема на Несебър и днес гордо приветства посетителите на Стария град. Около нея има изградени пейки, а гледката към морето придава още по-голяма красота, затова и това е най-посещаваното и предпочитано място както от местни така и от гостите на курортния град. До втория етаж на вятърната мелница се стига по масивна стълба където някога е било жилищно помещение, а на третия етаж е имало работно помещение.
Крепостните стени на Стария град
Старият град на Несебър е опасан от руините на древните си крепостни стени, датиращи предимно от византийската и средновековната епохи. Един от най-добре запазените им елементи е цилиндрична наблюдателна кула, разположена близо до някошната главна градска порта, непосредствено след Вятърната мелница.
Църквата „Христос Пантократор“
Църквата „Христос Пантократор“ или „Вседържател“ е една от най-добре запазените и най-забележителни средновековни църкви в Несебър. Счита се, че е характерен представител на живописния стил в архитектурата на църквите през XIII-XIV век По вътрешността на стените на храма са запазени само следи от оригиналните стенописи, които са ги покривали някога. Днес църквата „Христос Пантократор“ не изпълнява своята функция и се е превърнала в художествена галерия. Част е от 100-те национални туристически обекта, както и от Световното наследство на ЮНЕСКО.
Базилика „Св. София“
Базиликата „Света София“, ивестна още като „Старата митрополия“ е една от най-внушителните сгради в Стария Несебър. Тя датира от V-ти век и е богата на много история. През Средновековието църквата служи за катедрален храм на митрополитската епархия с център в Несебър. По време на войната през 1257г венецианска флота нападнала Несебър и венецианците ограбили храма. Те отнесли съхраняваните в него свети мощи – тялото на св. Теодор, ръката и челюстите на св. ап. Андрей, черепа на св. Сист и ръката на св. Вартоломей. Мощите били пренесени първо в Цариград, а после във Венеция в черквата „Св. Салвадор“, където са и днес. В края на XIV-началото на XVв, в „Св. София“ била погребана Матаиса Кантакузина-Палеолог, като до днес е запазен надписа от надгробната й плоча. „Света София“ продължила да функционира като черква до края на ХVІІІв.
Църквата „Св.Стефан“
Църквата „Свети Стефан“ е част от 100-те национални туристически обекта и от Световното наследство на ЮНЕСКО. Популярна е също с името „Новата митрополия“. При строителството ѝ, предимно от тухла и каменни блокове, са използвани релефи, корнизи и капители от разрушени по-рано християнски постройки. Вътре са изобразени повече от 1000 фигури в 258 композиции, като могат да се видят още резбован архиерейски трон и амвон от края на XVIII век, а също и оригинален по стил рисуван иконостас от края на XVI век. Благодарение на съхранения си архитектурен облик, иконостаса и преди всичко на високохудожествените си стенописи, църквата „Св. Стефан“ се явява един от най-значителните паметници на българското културно наследство.
Археологическия музей на Несебър
Музеят в Несебър е една от най-посещаваните забележителности на града. Тук е съхранена хилядолетната история на града и е представена по един модерен и атрактивен за посетителите начин. През 1956 г. в църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Стария Несебър е изложена първата експозиция на археологическия музей. От 1994 г. музеят се помещава в сградата, в която се намира и днес. Посещението на музея започва с фоайето, където е изложено удостоверението за вписването на Стария Несебърв Списъка на паметниците на световното културно наследство на ЮНЕСКО на 9 декември 1983 г. Музеят има четири зали, които хронологично проследяват развитието на града през различните исторически епохи.
Ранновизантийските терми
Ранновизантийските терми (баните) са построени през VІ в. по време на управлението на византийския император Юстиниан І Велики (527 – 565 г.). Проучена е около 2/3 от площа им: пет топли помещения (две от тях с полукръгли басейни), централна зала и коридор. Останалата част от сградата остава под съседните улици и къщи. Византийските хронисти Теофан Изповедник и патриарх Никифор отбелязват, че тук през 680 г. е правел бани и се е лекувал византийският император Константин ІV Погонат. Термите са функционирали по предназначение до края на VІІІ в. През този период са правени и поправки. В началото на ІХ в. термите са преустроени и започват да се използват за жилищни и стопански нужди.
Църквата „Св. Йоан Кръстител“
Църквата „Свети Йоан Кръстител“ е една от най-добре запазените църкви в Стария Несебър и още един от шедьоврите на средновековната българска архитектура. Построена от хоросан и ломен камък, тя е считана за характерен представител на прехода от скъсената базилика към кръстокуполната църква. От стенописите са запазени сцена с образа на Света Марина от XVII век и ктиторски портрет от XIV век. Днес църквата не е действащ храм, а се използва като художествена галерия.
Църквата „Свети Спас“
Църквата „Свети Спас“, макар и с не толкова впечатляваща архитектура, в сравнение с останалите несебърски църкви, за мен лично е една от най-интересните в Стария град. Построена през 1609 г. със средствата на богат несебърски гражданин по времето на митрополит Киприян. Това става ясно от дарителския надпис, разположен над южния вход на храма. За щастие тук голяма част от стенописите са запазени и доста добре реставрирани. Изобразяват сюжети от Евангелието, а под тях са изобразени в цял ръст фигури на светци. В апсидата е изписана сцената „Богородица – ширшая небес с Младенеца“. Със сигурност си заслужава да отделите време и да влезете в храма.
Църквата „Света Параскева“
Красивата малка църква „Света Параскева“ се намира в непосредствена близост до църквата „Свети архангели Михаил и Гавраил“. Представлява старинна еднокорабна черква, изградена през през XIII-XIV век. Градена е от редуващи се в пояси тухли и дялан камък, а фасадата й има украса в керамопластичен стил. По нея могат да се различат мотиви като слънце, зигзаг, шахмат, рибена кост, а също четирилистни и кръгли глазирани панички. Днес старинната църква функционира като музеен обект и в нея е представена изложбата „Спасен стенописи от несебърските църкви“. Показани са за първи път стенописи от съборената през 1958 г. несебърска църква „Св. Георги Големи“. Тя се е намирала в югоизточната част на стария Несебър и е била построена през 1704 г.
Църквата „Свети Йоан Алитургетос“
Църквата “Свети Йоан Алитургетос” (Неосветени) е построена през ХІV век. Намира се непосредствено до античния амфитеатър. Според легендите църквата изобщо не е освещавана и никога не е фунционирала като такава (оттам и името ѝ – „алитургетос“ е „неосветен“ на гръцки), тъй като по време на строежа загива един от работниците. Макар и не добре запазена и пострадала при Чирпанското земетресение през 1913 г., църквата бележи върховия етап в строителството на култови сгради през този бляскав предренесансов период на средновековна България.
Античният амфитеатър
Античният амфитеатър в Стария Несебър се намира в непосредствена близост до рибарското пристанище. Мястото е особено приятно вечер, когато може да седнете и да се насладите на красивия залез на морето. В миналото, освен сцена за различни представления, античният амфитеатър е бил средище на местните хора, на което са се обсъждали и решавали важни въпроси. Днес амфитеатъра отново приема посетители и на сцената му се изявяват известни български и чуждестранни звезди на музиката и театъра.
Етнографски музей
Етнографския музей представя експозицията „Старият Несебър”, подредена в автентичната възрожденска къща Москояни. Къщата е построена през 1840 г. от богат гръцки търговец. Тя е двуетажна, с каменно приземие и втори жилищен етаж, изграден основно от дърво – типична архитектура за възрожденските несебърски къщи. Централно място на втория етаж заема салонът, който има богато украсен дървен таван със звездообразна розета в средата. В него са изложени стари снимки и планове, чрез които е представена богатата архитектура на възрожденския Несебър с емблематичните къщи от този период. Има информация и за вятърните мелници в града. Могат да се видят гравюри и описания на пътешественици, посетили Несебър през ХVII – XIX век. Експонирани са елегантни женски тоалети от началото на ХХ в. Ще имате възможност да се запознаете и с предмети, използвани в градския бит.
Църквата “Свети Aрхангели Михаил и Гавраил“
С интересен дизайн, църквата „Св. Aрхангели Михаил и Гавраил“, привлича гостите на Несебър с чара си. Представлява православна, еднокорабна църква, построена през XIII век. За жалост в момента е полуразрушена, но има план за реставрация и социализация на туристическия обект.
Статуята на Рибаря
През 2006 година, след тържествено откриване, е осветена новата емблема на град Несебър. Това е 10 – метрова скулптура, изобразяваща древен рибар. Монументът е разположен в непосредствена близост до входа на Стария град. Статуята на рибаря държащ кръст е дело на известия скулптор и художник Ставри Калинов. Според авторът скулптурата представлява „новия Ной в търсене на обетована земя и може би гълъбът е намерил в този благословен несебърски бряг спасението“.