Осеновлашки манастир „Седемте престола“

от Вилислав

Все още доста непознат за мен, освен страшно красив и криещ невероятни, спиращи дъха гледки, Врачанският Балкан е изпълнен с най-разнообразни местенца, подходящи за бягство от забързаното ежедневие сред спокойствието на природата. Скални феномени, водопади, екопътеки, манастири, поляни за пикник, музеи, възрожденска история – на когото каквото му се прииска.

В тази статия ще ви разкажа за един много интересен манастир, до който стигнахме съвсем случайно и непланирано. Всъщност, на връщане към София от Черепишкия манастир, явно увлечени в разпаления си разговор в колата, пропуснахме някоя от отбивките, и шофирайки по живописните пътища край Искърското дефиле се озовахме пред вратите на Осеновлашкия манастир, по-известен като манастир „Седемте престола“. До тогава не бях чувал за него, но отвън изглеждаше много красиво и решихме да го посетим. За пореден път се убеждавам, че няма случайни неща!

Манастирът се оказа доста приятно и спокойно местенце. За щастие беше почти празен, може би защото вече беше късния следобед в неделя. Единственото, което се чуваше беше чуруликането на птичките, кацнали по огромните секвои в двора на манастира, впечатляващи с внушителните си размери. Осеновлашкият манастир е действащ мъжки манастир, предлагащ и места за настаняване. Един от монасите, който ни посрещна още на входа на манастира, беше така любезен да ни разкаже малко повече за историята и легендите около светата обител.


Как да стигнем до манастира

Манастирът „Седемте престола“ се намира на около 80 км от София и се стига до там пътя към Искърското дефиле. Пътува се около час и половина с кола. След като се стигне до гара Елисейна се поема по тесен асфалтов път към село Еленов дол. От гара Елисейна до манастира разстоянието е 10 км. Може да се пътува до там и с влак по главния път София-Мездра, като се слиза на гарата в село Елисейна, откъдето има автобус до манастира.

Искърското дефиле е изключително живописно и красиво, така че със сигурност пътуването до там, дали с кола или с влак, със сигурност ще бъде вълнуващо и запомнящо се за вас. На мен лично природата и зеленината ми действат много успокояващо и вдъхновяващо, за това и често избирам дестинации, сгушени някъде из планински или гористи местности.

Пред самия манастир има удобен обособен паркинг за поне двайсетина коли, беседка, няколко пейки и място, където да поседнете край рекичката от другата страна на пътя.



История на манастира

За основаването на манастира „Седемте престола” има няколко легенди. Според едната манастирът е построен през ХI век, когато седем бесарабски боляри се заселват в планината и основават селата Лъкатник, Лесков дол, Желен, Осеновлак, Огоя, Оградище и Буковец. Според другата легенда обителта е основана някъде по времето на въстанието на Петър Делян през 1040г. При нахлуването на печенегите неговия брат с монашеско име Георги и по-големият – Дамян решили да построят манастир, който нарекли Седемте престола. Двамата станали манастирски ктитори. Говори се, че самият Петър Делян е завършил живота си и погребан тук.

Друго предание разказва, че по време на турското робство манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан войвода събрал всички войводи от околността и заедно издигнали манастира. В чест на седмината строители били направени седемте престола в църквата.

Най-ранните сведения за съществуването на манастира са от 1511 г.  В епохата на Османската империя манастирът е обновяван на два пъти, съответно през 1770 и през 1815 г. със средства на местното население. Тук литургия е отслужвал врачанският митрополит Св. Софроний Врачански, а през 1848 г. е основано килийно училище.

Манастирът е бил любимо място на българския класик Иван Вазов, за него е написано стихотворението „Клепалото бие“. В „Седемте престола“ завършва дните си писателят Известен с псевдонима Змей Горянин (Светозар Димитров).

Северно от манастира е имало крепост-градище, част от което може да бъде видяно и днес. Хората я наричат Латинското кале. Интересен факт е, че клепалото на една от манастирските камбани е направена от крепостните от древната крепост.

Манастирът е част от списъка „100-те национални туристически обекта“.

„Един само спомен и чудо незнайно:

тук всяка неделя, по тъмни зори,

гласът на клепало разнася се тайно

по ближни долове, из глухи гори.

И селянин сепнато очи застреля,

прекръсти се бързо, нататък завий

и плахо се шушне: – Света е неделя!

Калугерът божи клепалото бий!“

 

„Клепалото бие“  Иван Вазов


Църквата на манастира

Манастирската църква датира от XI век, но днес не е останала и следа от автентичната архитектура.  През 1770г. троянски майстор ремонтирал основно църквата, която днес може да се види в  ранновъзрожденски архитектурен вид. Сградата е уникална със своите седем олтара и няма еквивалент в България. Четири основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата, а последният седми олтар е разположен срещу входа на църквата. Всеки „престол” образува параклис с отделни стенописи и иконостас, посветен на български светец.

В църквата има много красива икона на Рождество Богородично, която според преданията е донесена от полуостров Атон.

Абонирай се, за да получаваш редовни вдъхновения за нови дестинации и ексклузивни оферти всеки месец!

Още интересни неща за вас