Колко често ви се е случвало приятели или познати от чужбина да ви питат с какво е известна столицата ни София и ако дойдат какво могат да видят? Не знам за вас, но преди няколко месеца изпаднах в подобна ситуация. Двама мои близки приятели от Франция ми казаха, че ще идват в България на ски, но искат да останат в София за 1-2 дни и да разгледат града. Признавам си, изчервих се, просто защото освен за 2-3 неща, не можах да се сетя за нещо наистина впечатляващо в столицата. Да, това не е родният ми град, но пък живея тук повече от 10 години и осъзнах, че всъщност или няма толкова забележителности в града, или просто изобщо не го познавам. Замислих се – Рим има своя Колизеум, Париж – Айфеловата кула, Лондон – Биг Бен, Дубай – Бурдж Халифа, а София? Направих едно доста сериозно проучване, разпитах и приятели, които буквално живеят тук цял живот и се оказа, че явно в малката ни София има доста интересни места, които биха впечатлили, както посетителите на града, така и столичаните. Определено след като прочетете този блог ще погледнете с други очи на София.
София е с изключително богато историческо минало, макар и доста малко да са запазените до днес паметници, които да свидетелстват за това. Столицата ни е и един от най-старите градове в Европа и през вековете е сменяла не само своите управници, но и народите, които са я населявали и развивали културно. Доста интересен факт е, че римският император Константин Велики често казвал „Сердика е моят Рим“ и дори искал столицата на империята да бъде именно тук, а не в Константинопол. В тази статия съм събрал 30 от най-интересните забележителности на столицата София – разнообразни места, подходящи за всеки вкус и повод, било то лежерна разходка през уикенда или пък градска разходка с опознавателна цел.
Храм-паметник „Св. Александър Невски“
Катедралата „Св. Александър Невски“ е не само най-голямата забележителност в столицата, но и духовното ядро на града – притегателен център както за чуждестранните туристи, така и за всички българи и православни християни.
Катедралният храм е построен между 1882 и 1912 г. с дарения от целия народ в памет на загиналите руски войници в Руско-турската война, довела до Освобождението на България след близо 5 века турско владичество. Десетилетия наред след построяването си, катедралният храм е бил най-високата сграда в София, като позлатените му кубета се издигат на височина 45 м., а камбанарията – на над 50 м. Това е вторият по големина православен храм на Балканите след катедралата „Св. Сава“ в Белград и може да побере до 5000 души.
Църквата „Света София“
Впечатляващата църква „Св. София“ е най-значимият паметник на раннохристиянската архитектура в България. Предполага се, че възрастта ѝ е над 1500 години.
Църквата се намира в непосредствена близост до катедралата „Св. Александър Невски“ и няма как да я пропуснете. Въпреки, че живея в София от доста години, не бях влизал в нея до миналото лято. В интерес на истината църквата няма никаква украса външно, но макар и със семпъл екстериор, изглежда впечатляваща и хармонична.
Някога „Св. София“ се е намирала извън границите на Древна Сердика, на висок хълм и още тогава е била впечатляваща за жителите и гостите на града, защото се е виждала отдалеч. Доста интересен факт е, че съвременното име на столицата идва точно от това на древната базилика. Още през 14-ти век градът неколкократно е споменаван с името София, което в последствие измества догава приетото за официално име Средец.
Силно препоръчвам да посетите и катакомбите на храма, намиращи се в неговите подземия, където може да видите уникални римски гробници и мозайки.
Ларгото и Антична Сердика
„Софийското Ларго“ се намира в сърцето на София и е комплекс от сгради, построени през 50-те години с цел да се създаде нов представителен център в столицата. Ларгото обхваща сградите на Президентството, Министерския съвет, ЦУМ, МОН, както и хотел „Балкан“, които са идеален пример за класическата социалистическа архитектура от средата на миналия век и са една от основните забележителности в столицата.
Под Ларгото обаче се крие истинското богатство на столицата – Антична Сердика, част от която е разкрита, консервирана и изложена за посетители. В подлеза между Президентството и Министерския съвет може да видите част от крепостните стени на римския град, построен през II в. след новата ера. Може да се разходите и по „Декуманус Максимус“, по която е крачил и император Константин Велики. Част от комплекса, разкрит под бул. Мария Луиза пък са останки от резиденция и жилищни сгради. За огромно съжаление голяма част от останките от античния град са все още неразкрити или разрушени при построяването на съвременния център на града. Вероятно ако бяха съхранени и експонирани останките на Сердика спокойно биха могли да се сравняват с тези на древен Рим или Атина.
Църквата „Света Петка Самарджийска“
Едва ли има софиянец, които излизайки от метростанция „Сердика“ да не е обръщал внимание на малката църква в пространството между ЦУМ и площад „Света Неделя“. Това е една от малкото действащи до днес средновековни църкви в столицата. Намира се в сърцето на града и е част от Ларгото. Чист късмет е, че остава цяла при строежа на съвременният градски център през 50-те години, когато редица други древни останки не са пожалени.
Доста интересно и в същото време спорно, е твърдението , че именно в олтара на тази църква е бил погребан Апостола на свободата – Левски. Основанията за тези твърдения са различни интерпретации на резултати от проведените тук разкопки в началото на миналия век, както и твърдения на извършили погребението, предаващи се от поколение на поколение.
Площад „Света Неделя“
Площадите са сърцето на градския живот още от древността – място, където хората се срещат и общуват. В Древна Гърция централният площад се е наричал „Агора“, а в Римската империя – „Форум“. Точно толкова сакрално място е площад „Света Неделя“, който е и географският център на града още от римско време. Именно на това място се е намирал форумът на Древна Сердика. Част от колонадата му е открита при строежа на хотел „Шератон“, а северната му фасада е точно под църквата „Света Неделя“. Около самият форум са се намирали доста важни обществени сгради, които днес се намират под околните сгради. Според някои археолози тук се е намирал и дворецът на Константин Велики. В последните години тук продължават да текат археологически проучвания и се разглеждат различни варианти за експонирането им в съвременната градска среда.
На площада се намира катедралният храм „Света Неделя“, която става арена на един от най-кървавите терористични актове в историята на България. Куполът на църквата бил взривен, като основна мишена бил цар Борис III, който обаче закъснял провеждащото се опело в храма. Загиват близо 200 души, а ранените са над 500.
Музей за историята на София
Всички големи музеи в столицата се намират в сгради с променено предназначение. Така е и с Музея за историята на София, който се помещава в бившата Централна баня, точно зад ЦУМ. Има известна логика в това съвпадение, защото Банята олицетворява най-голямото богатство на столицата – нейните минерални извори.
Сградата е архитектурен шедьовър в стил сецесион, но с множество български и византийски орнаменти и препратки. Интериорът също е забележителен, като особено впечатляващи са мозайките на повече от един век. Цялата тази пищност може да ви попречи да се съсредоточите върху колекцията от експонати в музея, а там със сигурност има какво да се види.
Най-голям интерес предизвикват луксозните подаръци на княз Фердинанд, сред които позлатена каляска, принадлежала на френската кралица Мария-Антоанета, подарък за сватбата на царя с Мария Луиза. Друг уникален експонат е владетелският трон на Третото български царство, принадлежал на цар Борис III. Интересна е и залата с ретро возила, където може да видите първия внесен у нас Мерцедес, принадлежал на Фердинанд.
Джамията„Баня баши“
София често е давана за пример заради мирното съжителство на хора с различни религии. В центъра на столицата в непосредствена близост една от друга се намират джамията „Баня баши“, еврейската синагога, православната църква „Света Неделя“ и католическата катедрала „Св. Йосиф“.
По турски време в София е имало около 30-тина джамии, като джамията „Баня баши“ е единственият оцелял мюсюлмански храм от турско време до наши дни. Запазени, но с променено предназначение, са още 2 бивши джамии. Някогашната „Буюк джамия“ днес е преустроена в Археологически музей, а „Коджа Дервиш Мехмед джами“, наричана още „Черната джамия“ е днешният православен храм „Св. Седмочисленици“.
По турско време „Баня баши“ е била част от по-голям комплекс, включващ и хамам, откъде идва и името на джамията. Хамамът се захранвал с вода от топлия минерален извор под него. Днес джамията е действащ мюсюлмански храм, но също така е отворена и за посетители.
Ротондата „Свети Георги“
Ротондата „Свети Георги“ е най-старата запазена сграда в столицата. Намира се във вътрешния двор между сградите на Президентството и хотел „Балкан“. Датирана е от IV в. от н.е., когато император Константин Велики е живял в Сердика. Това е и най-старият храм в града – на повече от 16 века.
Първоначалното предназначение на сградата най-вероятно било за римски мавзолей. В последствие, когато християнството станало равноправна религия в империята, ротондата била превърната в баптисерий (място за покръстване на християни). По-късно става православен храм, който е оцелял до наши дни, като по чудо не е бил засегнат от варварските нашествия, нито от османското нашествие по нашите земи, нито от бомбардировките по време на Втората световна война.
През османския период ротондата била преустроена в джамия. Казвала се „Гюл джамия“ („Розовата джамия“). Християнските стенописи били заличени с бяла мазилка и на тяхно място били изрисувани мюсюлмански растителни мотиви. Днес именно възстановените стенописи правят ротондата толкова забележителна. Може да се видят стенописи от три епохи, като най-старото запазено до наши дни изображение е глава на ангел.
Археологическият музей
От всички джамии, които е имало в София по време на турското робство, до днес оцеляват само 3, като единствено „Баня баши“ е действащ мюсюлмански храм. Другите две са променено предназначение, като една от тях е „Буюк джамия“ („Голямата джамия“). Според историците тя била най-голяма и най-представителна от всички софийски джамии. Намира между сградите на Президентството и БНБ и днес в нея се помещава Археологическият музей – задължителна спирка във всички туристически обиколки на града.
Музеят разполага с доста богата експозиция, показващо част от археологическото богатство на България и за мен лично е задължително място, което трябва да посетите поне веднъж в живота си. Най-интересни сред находките са златните тракийски съкровища, изложени в зала „Трезор“. Сред тях са световноизвестните съкровища от Вълчитрън, Луковит и Николаево. Специално внимание заслужават уникалната релефна златна маска на цар Терес, както и бронзовата глава от статуя на мъж, открита в могилата Голямата Косматка, за която се предполага, че е на тракийския владетел Севт III.
Царският дворец
Сградата на Царския дворец е абсолютен пример за приемствеността между стара и нова София. По време на османското владичество на това място бил издигнат сараят на местните управници на града, а по-късно на негово място имало конак. Близо до него пък била „Челеби Джамия“, която служила само като „господарска“ – за софийските бейлербейове. Под джамията и около нея имало зандани, в които са лежали много българи – борци за свобода, включително и Васил Левски.
След Освобождението сградата на конака е определена за княжеска резиденция, а по-късно изцяло преустроена, с няколко нови крила в духа на виенския ренесанс с барокови елементи и така придобива облика на истински царски дворец. След 9-ти септември комунистите преустройват една от залите на двореца за кабинет на министър председателя Георги Димитров. Днес в двореца се намират Националната художествена галерия и Националния етнографски музей. Ще може да видите над 150 картини, представящи историята на българския живопис от Възраждането до 60-те години на миналия век, както и най-богатата колекция от дърворезби – над 4000 експонати.
Руската църква
Храмът „Св. Николай Чудотворец“ или Руската църква, както повечето софиянци я знаят, е едно от най-светите и посещавани от православните християни места в столицата. Със сигурност повечето от вас са чували за нея или поне са виждали нейни снимки в интернет пространството, но колко от вас знаят защо този храм е толкова специален? Не е само заради необикновената архитектура, нито заради златните кубета или красивите стенописи.
Църквата дължи популярността си на легендата за чудотворната ѝ сила. В криптата на храма е погребан архиепископ Серафим, считан за чудотворец и канонизиран за светец. Хиляди вярващи идват ежегодно в храма, за да напишат най-съкровените си желания на листче хартия и да го поставят в кутия до мощите на светеца, с надеждата молитвите им да се сбъднат с негова помощ. Приживе св. Серафим бил с изключително силна енергия и според легендите имал способността да лекува неизлечими болести чрез молитва, както и да предвижда събития. В деня преди да почине, той се обръщал към вярващите с думите: „Когато си отида, пишете ми писма. Ако съм благословен с възможността да срещна Господ, ще се застъпя за вас и ще го помоля да ви помогне“. Това дало начало на традицията да се пишат писма с пожелания към Господ и да се слагат в урна до саркофага с мощите на светеца.
„Цар Освободител“ и жълтите павета
„Цар Освободител“ е най-представителният булевард в София, известен със своите жълти павета – един от символите на столицата. Кръстен е на руския цар Александър II, който обявява Руско-турската война, довела до освобождението на България от близо петстотингодишно турско владичество.
Още в първите години след Освобождението бил възприеман от софиянци за доста представителен и те с удоволствие се разхождали по него в почивните и празничните дни. На булеварда се намирали двете най-важни сгради – Народното събрание и Царският дворец (днес Национална художествена галерия). Така булевардът естествено се превръща в централна „ос“ и символ на държавната власт. Тук са разположени също Руската църква, Военният клуб, посолства и други важни сгради, а до началото на 30-те години по жълтите павета подрънквал и трамвай. Централно място заема Паметникът на освободителите, намиращ се точно срещу сградата на Народното събрание.
Жълтите павета се появяват в началото на 20-ти век, като още при обсъждането какви да бъдат настилките по софийските улици е взето под внимание, че жълтите керамични павета имат доста повече предимства пред каменните. Комисията към общината обаче решава, че те са прекалено скъпи, за да се павират всички софийски улици. В крайна сметка определят жълти павета да има само за централния булевард „Цар Освободител“, заедно с площада около катедралата „Св. Александър Невски“ и още две-три по-централни улици.
Народен театър „Иван Вазов“
Повече от век Народният театър „Иван Вазов“ служи като храм на българското театрално изкуство. Построен е по проект на виенските архитекти Фердинад Фелнер и Херман Хелмер, и е открит през 1907 г.
Това е една от най-красивите и емблематични сгради в столицата. Впечатляващата ѝ фасада е в неокласически стил, а интериорът е с изключително богати орнаменти и живописно оформление по стените и тавана. Всеки път, когато присъствам на постановка в Народния театър, усещането и изживяването са много специални за мен.
Всички седалки в големия салон са с червена тапицерия, освен две, които са в жълта. Те са запазени по този начин в памет на две забележителни личности, свързани с Народния театър – писателят Иван Вазов и проф. Иван Шишманов, който издава указа за създаването на театъра – интересен факт, който много малко хора знаят.
Театърът редовно организира турове „зад кулисите“ за всички желаещи. В ролята на екскурзовод обикновено е някоя от младите актриси от трупата на театъра. Можете да разгледате гримьорната на артистите, гардероба, сцените и репетиционните зали.
Лъвов мост
Лъвът е приет за национален символ на България, като е част и от държавния герб. Той символизира силата и мъжеството на българската армия. Най-ранното използване на лъв в герба на държавата е още по времето на Първото българско царство.
Кръстовището при Лъвов мост е едно от най-натоварените в София. Над Владайската река, преминаваща от тук, е имало мост още от турско време, наречен Шарения мост. Бил изграден в типичната за времето си османска архитектура и бил нашарен с червени и жълти ивици, от където идвало името му. До Освобождението на това място били екзекутирани престъпници, включително и борци за свобода.
Веднага след Освобождението е предложено на мястото да бъде изграден мащабен мемориален комплекс на обесените революционери и книжари. Проектът е струвал колосалната за времето си сума от 260 000 лева, като от него са изградени само мостът и четирите бронзови лъва, изработени в Австрия. По онова време софиянци се шегували, че лъвовете са без езици, за да не разкажат колко пари са откраднати при построяването на моста.
Национална галерия „Квадрат 500„
В списъка си на софийските забележителности няма как да пропусна „Българския Лувър“ – най-големия художествен музей в България, в който са събрани над 2000 произведения на живописта, скулптурата, графиката, декоративното и съвременното изкуство.
Тук може да видите оригиналните произведения на Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Владимир Димитров – Майстора, Иван Мърквичка и други майстори на четката, както и живописни произведения на Христо Явашев (Кристо) от студентските му години. Сред най-забележителните творби в „Квадрат 500“ е „Автопортрет“ на Захари Зограф. Тази творба е и най-скъпата в колекцията на галерията.
Експозицията е подредена в 28 зали на четири етажа. Половината от изложените творби са на български автори. Другата половина представя изкуство от Европа, Азия, Африка и Америка.
Борисовата градина
Борисовата градина е най-големият парк в София, намиращ се в сърцето на града, където човек може да намери уединение и изолиране от градския шум. Със своите размери от 3,02 кв.м., паркът спокойно може да се конкурира с нюйоркския „Сентръл парк“. Неслучайно софиянци определят Борисовата градина като „белите дробове на столицата“.
На мястото на днешния парк, което тогава било разположено в покрайнините на града, по турско време е имало военен полигон, а след Освобождението било използвано за разсадник. С разрастването на столицата, разсадника естествено се превърнал в градски парк, а в последствие били създадени и Езерото с лилиите и езерото Ариана. В парка има и арена за концерти, тенис кортове, спортни игрища, детски площадки, алпинеум и розариум.
На територията на Борисовата градина се намират Братската могила – паметник на загиналите антифашисти, изграден по времето на комунизма, както и Астрономическата обсерватория, където пък ще имате възможността да научите повече за Слънчевата система и да видите с телескоп по-близките планети – Марс, Венера, Сатурн и Юпитер.
Музей на илюзиите
Удивителен и в същото време, изключително забавен. Един от най-новите музеи в София, разположен на близо 400 кв.м. площ, е част от международната верига музеи със същото име. Това е първият български музей на оптическите илюзии, място където невероятното и невъзможното се превръщат в реалност. Фирмата създател е от Литва като софийският Музей на илюзиите е третият след първите два във Вилнюс и Краков. Основната част от експонатите са свързани с възприемане на перспективи и оптическа измама. Тук ще откриете над 50 експоната – огледални стаи, обърната стая, Цветното колело на Нютон, Диска на Ойлер, китайско вълшебно огледало, литофон и още много други, които допълват колекцията на нестандартния музей. За разлика от повечето музеи, където експонатите не могат да се пипат и трябва да се пази тишина, Музея на илюзиите привлича посетителите си именно с интерактивните си експонати и възможността да се докоснете до всеки един от тях, да се снимате и де посмеете на воля. Мястото е особено подходящо за деца, както и за всеки един от вас, който иска да опита нещо ново и различно, за да се разтовари от ежедневието си.
НДК
Националният дворец на културата, накратко НДК, е национален културен център в София за конференции, изложби, концерти и културни събития, както и най-големият конгресен център в Югоизточна Европа. Идеята за създаването на подобен внушителен културен комплекс се заражда в средата на 70-те години, когато в центъра на столицата царял страшен хаос. На мястото, където днес се намира НДК, имало изоставени след войната бараки, товарна жп гара за въглища, стари военни казарми и стотици декари пустеещи площи. Софийския градски комитет на БКП и Столичния народен съвет вземат решение на това място да се оформи модерна градоустройствена среда като част от главния градски център, ориентирана към Витоша. През 1981 г., като част от празненствата по случай 1300 години от създаването на България, официално е открит новият модерен културен комплекс НДК лично от Тодор Живков. За своите 40 години НДК е домакин на редица световни звезди, сред които Монсерат Кабайе, Хосе Карерас, Андреа Бочели, Стинг и още много други.
Доста приятно и любимо място за разходка на софиянци е парковото пространство около Двореца на културата, където освен красивите и прословути фонтани, София може да се похвали и с водопад в сърцето на града, захранван от изкуствена рекичка.
Музей на социалистическото изкуство
Петолъчката от Партийния дом, която повечето българи помнят като един от символите на тоталитарния режим в България, днес е един от експонатите в Музея на социалистическото изкуство. Можете да я видите сред още много произведения от тази епоха – предимно паметници на Ленин, Георги Димитров, скулптури на партизани и съветски войници. Освен парк със статуи, стояли по улици и площади на големите градове, музеят има и изложбена зала, където са подредени живописни произведения и плакати от епохата на соцреализма. Доста източноевропейски държави имат такъв вид музеи, показващи запазени спомените от времена, които иначе биха зачеркнали в историята си. За мен, като човек роден след промените в края на 80-те, музеят беше наистина интерес, защото имах възможност да науча повече и за този период от историята ни.
Зоологическата градина
Софийската зоологическа градина има 130-годишна история. Тя е и най-старата и най-голямата на Балканите. Историята ѝ започва през 1888 г., когато княз Фердинанд решава да създаде зоологическа градина в парка към двореца „Врана“. Князът имал увлечение към птиците, животните и ботаниката. Първоначално зоологическата градина била частна, само за царското семейство и техните приближени, но с увеличаването на зооколекцията на княза, паркът „Врана“ отеснял. Зоопаркът бил преместен в днешната Княжеска градина, а днес се намира в една от най-бързоразвиващите се части на столицата. Може да видите всякакви екзотични животни от цял свят, сред които лъвове, тигри, ягуар, носорог, хипопотам, различни видове маймуни, влечуги, птици и хищници. Зоологическата градина е задължителна спирка в обиколката на столицата, особено ако имате деца.
Музейко
Без значение дали сте дете, или родител, „Музейко“ е едно от местата в столицата, които не трябва да пропускате. Това е най-големият детски научен център в Източна Европа. Първият по рода си детски образователен музей, който гарантира истинско забавление за хора на абсолютно всякаква възраст. Тук малчуганите имат възможност да научат много интересни факти за Земята и Вселената под формата на игра. Какво по-хубаво от това за едно дете? А възрастните пък могат да преоткрият света през призмата на детското въображение.
Колко ще тежите на Марс? Какво предизвиква изригването на вулканите? Как се чувства човек по време на земетресение? Кога ще се появят първите градове на Луната? Отговорите на тези въпроси, както и на още много други, ще научите в „Музейко“. Музеят е оборудван с интерактивни екрани, причудливи инсталации, минилаборатории и научни апарати, които всеки може да пипа и изпробва.
Парк-музей „Врана“
Дворецът „Врана“ и прилежащия към него парк са бижу, намиращо се на входа на София откъм Цариградско шосе. Това е чудесно място за семейна разходка през уикенда. В дворецът влизането не е разрешено, така че ще може да го разгледате само отвън, но пък паркът е отворен за посетители всеки уикенд. Съветвам ви да си един цял следобед за парка.
Дворецът „Врана“ е бил предназначен за извънградска лятна резиденция на царското семейство. Архитектурният облик на двореца е много специфичен – сложна интерпретация на византийска архитектура се съчетава с възрожденски манастирски мотиви.
Националният исторически музей
Най-големият и представителен музей в България, и един от най-големите на Балканите, си струва да бъде посетен дори само заради възможността да се разходите из някогашната резиденция на последния комунистически лидер Тодор Живков.
НИМ се намира в полите на Витоша, а част от експозициите са разположени буквално в покоите на бившия „първи“. Монументалната сграда е в стил „соцреализъм“ с големи мраморни фоайета и стълбища, резбовани тавани и скъпи кристални полилеи. Експозицията на музея обхваща целия период от праисторията до наши дни, като най-старият експонат е на възраст близо 6000 години. Една от най-ценните находки в музея е прочутото Панагюрско златно съкровище. Друга находка с огромна историческа стойност е Калояновият златен пръстен, открит при разкопките на църквата „Св. четиридесет мъченици“ в родното ми Търново. Ще може да разгледате още златни и сребърни тракийски съкровища от Рогозен, Летница, Борово, Дуванлии и др.
Боянската църква
Боянската църква е задължителна спирка във всички туристически обиколки на София. И определено има защо. Храмът е определян като шедьовър на средновековното изкуство. Неслучайно е включен в Списъка за световно културно и природно наследство и е под опеката на ЮНЕСКО.
Високата значимост на църквата се дължи на запазените през вековете стенописи, които впечатляват със своето изящество и детайлност. Особено ценни са портретите на ктиторите на храма – севастократор Калоян и съпругата му Десислава, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина. Авторът на стенописите е неизвестен, затова е наричан от историците „Боянският майстор“.
Интересен факт е, че княгиня Елеонора, втората съпруга на княз Фердинанд, има голям принос за спасяването на Боянската църква. След Освобождението местните жители искали на мястото ѝ да бъде изграден по-голям храм, но княгинята се застъпила за църквата и по нейна инициатива започнали проучвания.
Драгалевски манастир
Софийската Света гора е комплекс от 14 средновековни храма, развил се в околностите на София и заобикалящите я планини през епохата на Второто българско царство. Най-големият запазен от тях е Драгалевският манастир.
Манастирът бил основан от българския цар Иван Александър и покровителстван от цар Иван Шишман преди падането на българските земи под турски робство. Двамата владетели дарявали щедро светата обител с имоти и пари, поради което местното население го нарекло „царски“.
Манастирът е опожарен и разграбен от турците, след което изоставен. Възстановен е през XV в. и успява да просъществува в тежките години на робство като важен книжовен и духовен център. В манастира често е отсядал и Васил Левски.
Златните мостове
Каменните реки на Витоша са най-голямата природна забележителност в близост до столицата. Тези скални образования са остатъци от ледниковия период, но не са типичните „морени“, както повечето туристи ги наричат. За оформянето им са оказали действие ерозионното действие на водата и сферичното изветряване на изграждащата ги скала.
Най-посещавани са тези в местността „Златните мостове“. Името „златни“ произлиза от златистия цвят на лишеите, които покриват каменните блокове. „Мостове“ пък произлиза от факта, че под едрите заоблени камъни може да премине не само минаващата под тях Владайска река, но и да се ходи по нейното корито. До местността най-удобно може да стигнете с кола или с автобусна линия 63. Разбира се, ще бъдете на планински преход, така че си подгответе подходящи обувки, защото някои от маршрутите са по-трудни. От Златните мостове може да стигнете до Копитото, Боянския водопад, Владая, Княжево, хижа Еделвайс, хижа Алеко, както и до Черни връх.
Черни връх
София е единствената европейска столица, намираща се в подножието на висока планина. На по-малко от час път от центъра на града се издига двухиляден връх. Още преди век и половина при експедицията си в европейската част на Османската империя, немският изследовател Фердинанд Хохщетер пише „София и Витоша са неразделни, приблизително като Неапол и Везувий“.
Витоша е сравнително висока планина за стандартите на Балканския полуостров. Има общо 9 върха с височина над 2000 метра, като най-високият от тях е Черни връх – 2290 м. Всеки софиянец поне веднъж в живота си се е изкачвал до върха, от където пък се открива невероятно красива гледка към София, Стара планина и Рила. Имайте предвид, че Черни връх е вторият най-ветровит връх в България след Мургаш, за това винаги си носете топла дреха при изкачване до там, дори през лятото.
Кремиковски манастир
Кремиковският манастир „Св. Георги Победоносец“ е интересна забележителност в полите на Стара планина, само на 20 км от столицата. Дестинацията е приятна и подходяща за еднодневно бягство от градския шум. Единственото, което ще ви трябва е едно одеяло, вода и нещо за хапване.
Обителта е разположена върху скална тераса, откъдето се открива невероятна гледка към Софийското поле и Витоша, а през лятото дворът на манастира е потънал в зеленина и цветя и е подходящ за пикник.
Манастирът е бил от първите, сформирали Софийската Мала Света гора. Състои се от две църкви като в по-малката може да видите стенописи от XV в. Втората църква е по-голяма. Строена е в началото на миналия век, където пък има красива дърворезба и майсторски изрисувана икона на Света Богородица. По време на турското робство тук са били пренесени мощите на Св. Георги Софийски – християнски мъченик, убит жестоко от турците.
Парк „Камбаните“
Паркът „Камбаните“ е едно от малкото творения на социализма, успели да се впишат в съвременния живот на София. Мястото е интересно и привлекателно най-вече за млади двойки и семейства с малки деца. Тук ще имате възможност да изпробвате звъна на различни камбани. Най-старата камбана е от XI в.
Освен спокойствието, което ще ви заобиколи тук, наоколо има просторни поляни, подходящи за пикник, федербал и каквито още се сетите активности. Има и масички, подходящи за празнуване на детски рождени дни в по-топлите месеци от годината.
Панчарево
Панчарево е най-големият воден обект около столицата. Езерото е идеално място за риболов и за разходки сред природата и значително по-чистия въздух. Тук може да си наемете лодка или каяк и да се насладите на спокойствието на водата. Има и специално обособени зони за пикник с дървени беседки.
Панорамната алея около езерото, започваща в покрайнините на с. Герман е подходяща за колоездене, но много по-интересна е тясната горска пътека движеща се по хълмовете над езерото. От там се открива невероятна гледка към езерото и намиращото се на отсрещния бряг село Панчарево.
