Топ 20 забележителности във Велико Търново

от Вилислав

Дубай, Лондон, Париж, Банкок, Истнабул, дори София. Преди няколко дни бях в родния си град Велико Търново и се замислих, че съм ви разказвал за едни от най-вълнуващите и интересни дестинации, на които съм бил, а все още не съм имал възможността да ви пренеса в един от най-красивите и очарователни градове в България.


Винаги говоря с гордост за родния си град Велико Търново. Където и да съм бил по света, каквито и красоти да съм видял, Търново си остава на почетно място в сърцето и мислите ми. Цялата тази наслоена хилядолетна история, извитите улички, накацалите като ято лястовички къщи по хълмовете над река Янтра, малките дюкянчета и магазинчета по Самоводската чаршия, тайните местенца с романтична гледка към града. Красота! Но най-важното е, че градът е успял да съхрани българския дух и да дава надежда на българите в най-мрачните години от нашата история. Несъмнено Търново е един от стожерите на българщината дори и днес.

Квартал Варуша

Мнозина свързват Велико Търново само и единствено с Второто Българско Царство, но историята му е много по-богата и стара. Всъщност данни за съществуването на живот на територията на днешния град черпим единствено от направените археологически проучвания. Открити са останки от селщна могила от VI хилядолетие пр. Хр., което означава, че тук е имало заселници още преди близо 8000 години. Друг интересен факт е, че най-старото и най-дълго съществувало селище на хълма Царевец е тракийско, населявано от племето кробизи и било основано близо 20 века преди българите да се заселят по тези земи.

Днес Старата столица е един от най-богатите ни на забележителности градове, който предлага за всекиго по нещо – има исторически и културни забележителности, забавления за малки и големи, невероятни гледки, вкусна храна и всичко това, обвито в зеленина и спокойствие. В статията си съм събрал топ 20 на най-знаковите и интересни места във Велико Търново, които според мен задължително трябва да посетите, особено щом ви ги препоръчва някой местен.



Царевец

Няма никакъв спор, че първото място, което трябва да посетите щом пристигнете в Старата столица, е Царевец. Най-голямата и най-значимата крепост на Търновград. Мястото, от което е управлявана най-силната империя на Балканите по време на Второто българско царство. Поизтупала прахоляка от гърба си, днес крепостта е не по-малко величествена, отколкото през далечният 12ти век. Тук е било сърцето на някогашното славно царство. На върха на хълма пък се издигал владетелският дворец със своите царски покои, тронна зала и дворцова църква.

Всъщност хълмът е заселен с българи през 8 век, а градът бил построен върху останките на стара византийска крепост. Въпреки това, Царевец претърпява най-голямо развитие през Втората българска държава, а всичко започнало с въстанието на братята Асен и Петър, и началото на династията Асеневци. И днес влизаме през същия главен вход, през който са влизали и нашите царе.

Разбира се, поради стечения на обстоятелствата и редица исторически събития, днес от Царевец са останали само руини, но пък добре консервирани и реставрирани, представени за посетителите, по начин, по който да добият поне минимална представа как е изглеждала крепостта някога. Факт е, че туристическият обект е един от най-посещаваните в страната и не се учудвам. За мен, от дете Царевец се е превърнал в едно от любимите ми места за разходка в родното ми Търново. Повече за крепостта Царевец може да прочетете в блога ми, посвете изцяло на нея.

Крепостта Царевец


Трапезица

Някогашният укрепен квартал на средновековен Търновград – Трапезица, се намира на отсрещния северозападен хълм срещу крепостта Царевец. Двете крепости били свързани с дървен въжен мост, преминаващ над реката. При археологическите разкопки на Трапезица, които продължават и днес, са разкрити части от укрепителната система на крепостта, военен комплекс, резиденция, множество болярски къщи и 21 църкви. Има исторически сведения, че през 1195 година цар Асен I пренесъл тържествено мощите на Св. Йоан Рилски от Средец (София) в Търново. Те били погребани в специално построена за целта църква на Трапезица, която днес е най-голямата на хълма и се води под номер 8.

Главният вход на крепостта е от север, откъдето и днес посетителите влизат. Непосредствено до входа е разкрита внушителна сграда, за която се предполага, че е изградена от братята Петър и Асен като тяхна резиденция преди въстанието от 1185 г. Според историците, дори след провъзгласяването на Търново за столица на Второто Българско Царство, братята продължили да живеят в резиденцията, докато изграждали представителните сгради на хълма Царевец.


Макар и по-малка по размери в сравнение с Царевец, крепостта Трапезица е с изключително голямо историческо значение, заради откритите артефакти там, а и гледката към старата част на Търново от там е невероятна. В крепостта има и малък музей, където ще имате възможност да разгледате интерактивна експозиция, посветена на Търновград и величието на Второто българско царство. Във витрините пък има изложени артефакти, открити при разкопките на хълма.

Южната порта на крепостта Трапезица


Църквата „Св. 40 мъченици“

Знаменитата търновска църква „Св. 40 мъченици“ е построена и зографисана по волята на българския цар Иван Асен ІІ, в чест на голямата му победа над епирския деспот Теодор Комнин през 1230 г. В средата на ХІІІ в. около храма се създава царският манастир „Великата лавра“. В църквата се намират едни от най-значителните писмени паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. При археологически проучвания проведени в манастирския комплекс са разкрити гробовете на редица видни личности от Средновековието. Най-голям интерес сред тях буди този на българския цар Калоян, починал при обсадата на Солун през 1207 г. След смъртта му българските войски пренасят тържествено тялото на владетеля в столицата, където той е погребан с държавни почести. В църквата се намират и гробовете на един от най-великите български царе Иван Асен ІІ и неговата съпруга Ана-Мария, както и този на св. Сава Сръбски. Църквата “Св. 40 мъченици” е свързана и с едно от най-важните събития в най-новата история на България, а именно обявяването на нейната независимост на 22 септември 1908 г. от цар Фердинанд.

Църквата е отворена за посетители всеки ден от 9 до 17:30 ч.

Църквата „Св. 40 мъченици“


Църквата „Св. Димитър Солунски“

В квартал Асенов или Асенова махала, както е известен сред местните най-старият квартал в града, се намира една от най-важните забележителности в Старата столица. Според историческите сведения именно в нея братята Асен и Петър обявяват въстанието си срещу византийската власт, довело до възстановяването на българската държава през 1186 г. Именно в тази църква са били коронясани първите царе отъ Асеневата династия – Асен, Петър и Калоян. В края на XVII в. около църквата бил създаден и манастир, но за съжаление целият комплекс бил окончателно разрушен при голямо земетресение в началото на миналия век. Днес тези от вас, които решат да отделят от времето си и да разгледат храма, ще видят реставрираната му възстановка с частично запазени стенописи от периода на Второто българско царство. Днес храмът функционира само като музей, а посещенията се извършват с предварителна заявка по телефона в Регионалния исторически музей.

Църквата „Св. Димитър Солунски“

Църквата „Св. Петър и Павел“

Храмът “Св. Петър и Павел” се намира в подножието на крепостта Царевец, в близост до църквата „Св. 40 мъченици“. Издигането му се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград през 1204 г. Впоследствие около църквата е формиран манастирски комплекс. Изграждането му е по волята и ктиторството на Ана-Мария, съпруга на цар Иван Асен II. След завладяването на Търновград от османските турци през 1393 г. манастирът изпълнява функцията на патриаршеска резиденция, а църквата – на патриаршеска катедрала. Впечатляващото в църквата са стенописите, което я прави един от забележителните български средновековни паметници. Забелязват се три живописни слоя от XIII, XV и XVI в., като по ранните са със силно католическо влияние. Работното време на храмът е от 9 до 17:30, като през зимния сезон посещенията са само с предварителна заявка.

Църквата „Св. Петър и Павел


Спектакълът „Звук и светлина“

Ако сте късметлии и посещението ви на Велико Търново съвпадне с някой от дните, в които се провежда светлинният спектакъл „Звук и светлина“, ще имате невероятната възможност да се потопите в един нереален свят, където времето и пространството са относителни понятия. Не, не преувеличавам! Като човек, роден и израстнал в Старата столица Търново, за мен лично това е едно от най-внушителните преживявания в града, на които можете да станете свидетели. Драматичната музика, камбанният звън и танцуващите светлини по крепостните стени на крепостта Царевец ще ви пренесат назад във времето, проследявайки историческите събития, свързани с величието и славата на Търновград, както и с тежката мъ съдба при завладяването му от османските турци. Наистина впечатляващо и емоционално. Съветвам ви да проверите програмата на спектакъла при планирането на пътуването си до Велико Търново. Имайте предвид, че на всички национални празници може да се насладите на шоуто, а и тогава е в пъти по-тържествено. Излъчването му на празници е безплатно, а за всички останали дни трябва да си купите билети предварително. За повече информация посетете официалния сайт на спектакъла „Звук и светлина“.

Спектакълът „Звук и светлина“


Мултимедийният посетителски център „Царевград Търнов“

„Царевград Търнов“ е един от най-новите музеи в града, известен още като „Музей на восъчните фигури“. Мултимедийният посетителски център се намира в близост до хълма Царевец. В него под формата на скулптури и стенописи са представени исторически личности и паметни събития от периода на Второто българско царство. Концепцията на сцените е разделена в четири направления – представяне на царската слава, на войнската слава, на духовността (книжовността) и на зографството и занаятите. Музеят разполага още с 5 сензорни екрани с туристическа информация и мултимедийна зала за прожекции на филми, свързани с престолния град. Представени са владетелите, разнесли славата на Второто българско царство. Една от експозициите е посветена на цар Калоян и неговото коронясване от папския кардинал Лъв. Срещу нея е сцена от битката при Одрин и пленяването на Балдуин Фландърски. Също така са представени битката при Клокотница, сцени с Йоан Кукузел и от Лондонското Четвероевангелие с цар Иван Александър, превземането на Търново от турците и още много интересни сцени и личности от славното минало на Второто българско царство.


Самоводската чаршия

През втората половина на XIX век, когато възрожденско Търново започва да расте на запад от площад „Баждарлък“, Самоводската чаршия се развива като стопански център. В пазарни дни идвали селянки от близкото село Самоводене и върху постлани направо на земята черги продавали зеленчуци, мляко, сирена. Оттам идва и името на улицата. Чаршията се оформила с дюкяни, занаятчийски работилници и ханове и в пазарни дни била пълна с толкова много хора, че нямало къде яйце да хвърлиш.

Днес Самоводската чаршия е архитектурно-етнографски комплекс и продължава да пази духа, традициите и романтиката на Възрожденско Търново. Това е една от знаковите забележителности в Старата столица. Вместо с хора, идващи да си купят пресни продукти, улицата е пълна с туристи, които обикалят автентичните дюкянчета и работилници с огромен интерес, особено чужденците. Сега там работят различни занаятчийски работилници – грънчарска, оръжейна, бакърджийска, резбарска, шекерджийница, тъкачница, иконописно ателие, фотографчийница, кафене, работилница за приготвяне на кадаиф, както и много сувенирни магазини и малки художествени галерии. Всеки желаещ може да се включи в работата на някоя от работилниците и да си тръгне с удостоверение, че е чиракувал при съответния майстор. Предметът, който сам е изработил, остава за него, като подарък и спомен за преживяното предизвикателство. На тази улица може да опитате изключително вкусно турско кафе на пясък, истински целувки, захарни петлета като долетели от детството, бяло сладко и още куп изкушения. Най-известната сграда на Самоводската чаршия е ханът на Хаджи Николи – реставриран и превърнат в ресторант с лятна градина и няколко изложбени зали.

Самоводската чаршия


Музей „Възраждане и Учредително събрание“

Един от най-значимите за новата ни история музеи е „Възраждане и Учредително събрание“, намиращ се в сградата на стария турски конак. Сградата е архитектурен паметник, дело на големия възрожденски строител майстор Колю Фичето. Експозицията е разгъната на три от етажите. На първия етаж са представени паметници, илюстриращи развитието на християнското изкуство през периода на османското владичество, като централно място заема внушителната колекция от икони. На втория етаж експозицията представя етапите и най-важните моменти от национално-освободителната борба на населението от Търновския край през епохата на османското владичество, а на третия етаж е възстановена залата, в която е проведено Учредителното събрание в Търново през 1879 г., поставило основите в развитието на съвременна България.

Музеят „Възраждане и Учредително събрание“


Археологически музей

Aрхеологическият музей, в който е представена експозицията “Търновград – столица на България XII – XIV век”, се намира непосредствено до сградата на музея „Възраждане и Учредително събрание“. Изложените в него археологически находки илюстрират хилядолетната история и култура не само на Велико Търново, а на целия регион, като акцентът е поставен върху периода, когато градът е столица на българската средновековна държава и е бил в своя културен, исторически и икономически разцвет.

Експозицията в първата зала е посветена на живота в региона в древността и включва интересни експонати, открити при археологически разкопки в различни селищни могили и селища в региона – при. с. Хотница, с. Самоводене, с. Джулюница, на хълма Царевец, при Хотнишкия водопад и др. Тук могат да се видят различни оръдия на труда, оръжия, предмети от бита, керамика, както и някои истински ценни предмети като Хотнишкото златно съкровище.

Втората зала е посветена на Античността и разкрива археологически находки от античните селища, градове и военни лагери в района, включително Никополис ад Иструм до с. Никюп, Нове в гр. Свищов и др.

В третата зала са изложени предмети и археологически находки от времето на Второто Българско Царство. Тук могат да се видят изключително интересни експонати от българската история – накити, оловни и златни царски печати, различни монети, чуждоземни предмети, докарани в града от местните търговци, както и някои ценни образци на Търновската книжовна школа.

Част от находките от Никополис ад Иструм в Археологическия музей


Паметникът „Асеневци“

Едно от местата с най-красива гледка към старо Търново е паметникът „Асеневци“, или както е известен между търновци – „Конниците“. Огромният монумент е посветен на царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. Построен е през 1985 г., по случай навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България. Почти от всякъде в старата част на Велико Търново има гледка съм паметника „Асеневци“, извисяващ се на полуостров Боруна, в подножието на хълма „Света Гора“ до един от меандрите на Янтра. Непосредствено зад паметника е разположена красивата и мащабна сграда на художествената галерия „Борис Денев“. Днес, освен една от най-посещаваните атракции, паметникът „Асеневци“ и районът около него са място за култура, където се провеждат различни фестивали и също място, където двойките се наслаждават на красивата гледка към града и река Янтра. Всяка година на празника на Велико Търново – 22-ри март и на Денят на Независимостта (22-ри септември), паметникът става сцена за 3D светлинното шоу „Величието на Асеневци“.

Паветникът „Асеневци“


Света гора

На метри от паметникът „Асеневци“ се намира хълмът Света гора – един от четирите хълма, заедно с Царевец, Трапезица и Момина крепост, на които се простирал средновековният Търновград. Днес Света гора е зеленото сърце на Велико Търново – прекрасен облагороден парк, оформил се като място за разходки и спорт сред природата. Има и панорамна площадка с невероятна гледка към Царевец, Трапезица и Арбанаси.

Хълмът се нарича Света гора, по подобие на Атонската Света гора, защото през Средновековието тук се намирали няколко манастира, между които и обителта „Св. Богородица Одигитрия“, в която Евтимий Търновски преместил Търновската книжовна школа от манастира „Св. Троица“. За съжаление от манастирите на хълма не е останало почти нищо. След падането на Търново под турско робство са били разрушени, а монасите са избягали отвъд Дунав, а в Атон, като са пренесли голяма част от ценните ръкописи, съхранявани там. По време на османското робство местността е била използвана за пасище от турците, както и място за разходки и веселби, като българи не са били допускани там.



Улица „Гурко“

„Гурко“ е една от най-автентичните и живописни улици в старопрестолния град Търново. Улицата не е сред най-посещаваните от туристите обекти, но като горд болярин мога да ви уверя, че това е едно от най-уютните и романтични кътчета в града, истинско превъплъщение на красотата на старо Търново. Разхождайки се по „Гурко“ с накацалите една до друга възрожденски къщи, ще разберете думите на Иван Вазов, написани за Търново: „И като гледам този невероятен, невъзможен град, аз мисля, че пред мен стои видение, сън, измама на очите.“ Улицата е кръстена на генерал Гурко, който на 7-ми юли 1877 начело с руските войски, освободил Търново без нито една жертва. На живописната улица се намират редица реставрирани къщи-музеи и паметници на културата, сред които „Сарафкината къща“, храмът „Св. Св. Константин и Елена“, както и останките на църквата „Св. Спас“. От улица „Гурко“ се открива невероятна гледка към река Янтра, паметника „Асеневци“ и хълма Света гора.

улица „Гурко“


Арбанаси

Макар и да е извън пределите на града (само 10 мин с кола), Арбанаси си остава неизменна част от културните и исторически забележителности на Велико Търново. Кацналото на скалисто плато над града болярско село привлича туристите със старинните си възрожденски къщи с високи като крепостни стени дувари и с тесните си калдъръмени улички. Благодарение на близостта си до Търново, селото се радва на огромен интерес от посетителите на Старата столица, а и има доста хубави спа хотели, предлагащи куп удобства, които рядко може да срещнете ако си падате по селския туризъм.

През XVII в. Арбанаси се издига като важно търговско селище. Арбанашките търговци били известни и търгували в цялата турска империя.  Къщите на богатите търговци от този период приличат на малки крепости. Те имат строг и суров външен вид, вътре обаче са богати и разкошни. Цялата вътрешна украса на врати, прозорци, долапи, тавани е с изключително богата дърворезба и гипсови елементи . Характерно за арбанашките къщи е, че те са така устроени, че в тях може да се живее дълго време, без да се излиза освен до кладенеца на двора за вода.

Най-интересните музеи в селото са Констанцалиевата къща, църквата „Свето Рождество Христово”, църквата „Св. Архангел Михаил и Гавраил”.

Други интересни исторически обекти са храмът „Св. Георги” и храмът „Св. Атанасий”, както и Манастир “Света Богородица”, който се намира в началото на с. Арбанаси. Той е един от няколкото духовни обители около Старата столица на България, които пазят в себе си тежки спомени от османското нашествие. В манастира се съхранява чудотворната икона на Богородица Троеручица. Наричат иконата още Плачещата Богородица. Според преданието след завземането на Царевец от османците (1396 г.) монахините изоставят манастира и заравят светинята. Години по-късно овчарче чува стон, идващ под земята. Намират иконата и я връщат на манастира. Празникът на манастира е на 15 август – Денят на Богородица. На този ден се чества и празникът на Арбанаси.

Из улиците на Арбанаси


Люлката на любовта

Люлката на любовта е една от най-новите атракции в града, придобиваща все по-голяма популярност сред гостите на Старата столица. Намира се в местността Гарга баир, непосредствено след изхода от село Арбанаси в посока Царевец. Местността е изключително приятно и спокойно място за разходки, а гледките, които се откриват към Асенова махала, Царевец и меандрите на река Янтра са приказни. Преходът до самата люлка е кратък, около 30 минути.


Владишкият мост

Построеният в края на XVIII век Владишки мост, свързва две от най-големите забележителности в болярския град – крепостите Царевец и Трапезица. Неговият източен край се намира между Шишманова баня и храм „Успение Богородично“, а западният е между храм „Свети Георги“ и храм „Свети Димитър“. Дълги години е бил единственият мост в Асеновата махала и през него са вървяли пешеходци, впрегнати коне и каруци. През него е минавал пътя, свързващ града със село Арбанаси. Наименованието си – Владишки мост, носи заради близостта си с някогашната Търновска митрополия, която се намира край храм „Св.Св. Петър и Павел“. Освен това построяването му е финансирано от местните владици, което е още една причина мостът да носи това име. Поради красивата си гледка, мостът е и любимо място на влюбените. В знак на вечна любов, много катинарчета са заключени за него. Днес от него се хвърля Богоявленския кръст в Янтра. Според българската традиция, който на 6-ти януари влезе в ледените води на реката и успее да извади кръста ще е здрав през цялата следваща година.

Владишкият мост с църквата „Свл Димитър Солунски“


Шишмановата баня

„Шишмановата баня“ е сред най-автентичните паметници на културата на Второто българско царство. Намира се в северното подножие на крепостта Царевец, между църквите „Успение Богородично” и „Св. св. Апостоли Петър и Павел”, на левия бряг на река Янтра, непосредствено до Владишкия мост. Тя е една от малкото добре запазени средновековни бани в България. Наречена е „Шишманова баня”, тъй като преди археологическите разкопки се е предполагало, че е изградена по времето на последния търновски цар Иван Шишман – около или след 1371 г.

“Шишмановата” баня в столичния Търновград е имала обществен характер. Като такава тя се явява първия пример за строителството на такъв тип хигиенни съоръжения на територията на Второто българско царство.

При изграждането на тази столична баня са приложени строителни техники и конструкции, които я свързват с архитектурата на обществените бани в държавите от Югоизточна Европа и Близкия Изток в периода XI-XV в.

Експонираните останки от Шишмановата баня


Парк „Мини България“

В близост до Царевец, в подножието на Балдуиновата кула, се намира една нова и доста интересна атракция в града. „Мини България“ е парк с миниатюри на знакови български обекти, където може да видите църквите на Несебър, самия Царевец като миниатюра, Бачковския и Рилския манастир, храм-паметника „Св. Александър Невски“ и още много други. Всички модели са прецизно и детайлно изработени от пластмаса в мащаб 1:25 и са изложени в парка през цялата година. В зависимост от сложността, един макет се изгражда в продължение на три месеца до една година. Парк „Мини България“ е единствен по рода си в Република България и е най-незабравимата забележителност във Велико Търново.

Паркът „Мини България“


Музей на илюзиите

Ако се изморите от толкова много история и музеи, ви препоръчвам за посетите мястото, където науката среща забавлението. През 2020-та във Велико Търново отвори врати Музей на излюзиите – изключително забавно и интерактивно място, където снимането и пипането е абсолютно задължително, за разлика от другите музеи. Има 50 физични и оптични илюзии, създадени по законите на математиката, физиката и психологията. Музеят се намира много близо до Самоводската чаршия в стара 5-етажна къща паметник на културата, която преди това се е помещавала банка. Ескпонатите и изложенията в музея се обновяват постоянно, грижливо поддържани от персонала на музея и съобразени с развиващите се неспирно технологии.


Колелото на живота в Преображенския манастир

На около седем километра северно от Велико Търново, в подножието на отвесен внушителен скален венец, се намира Преображенският манастир – най-големият около Търново и 4-ти по големина в страната. Сгушен в горите край старата столица, манастирът гордо пази безценните фрески на Захари Зограф, както и своята почти хилядолетна история.

Преображенският манастир е бил построен в края на 11 век като метох на манастира Ватопед в Атон. В периода 1358-1360, по време на управлението на цар Иван Александър, манастирът става част от българските манастири. Макар и вече български, манастирът запазва атонските традиции и до днес, близо 900 години. Това е наистина впечатляващо.

В Преображенския манастир се намира един от най-големите шедьоври на Възрожденската епоха – „Колелото на живота“. Съмнявам се, ако някой от вас е посещавал манастира някога, да е пропуснал забележителния стенопис. Всъщност „Колелото на живота“ е пълно със символика и неслучайно е изрисувано на южната страна на църквата „Преображение Господне“, за да може, отивайки към главния вход на църквата всеки да види стенописа, да се спре и да свери себе си по колелото. От завършването на този шедьовър на Захари Зограф са минали близо 170 години, но ви уверявам, че в колкото и различно време да са живели предците ни тогава, хората са имали същите пороци и залитания, както и днес. Още тогава хората са ламтели за материалното и са пренебрегвали духовното и възвишеното, за това и монасите възлагат на Захари Зограф тази задача, да им даде урок чрез своя стенопис, който е останал за поколения напред.

Преображенският манастир „Преображение Господне“

Абонирай се, за да получаваш редовни вдъхновения за нови дестинации и ексклузивни оферти всеки месец!

Още интересни неща за вас