Царевец – хълмът на царете

от Вилислав

Винаги говоря с гордост за родния си град Велико Търново. Където и да съм бил по света, каквито и красоти да съм видял, Търново си остава на почетно място в сърцето и мислите ми. Цялата тази наслоена хилядолетна история, извитите улички, накацалите като ято лястовици къщи по хълмовете над Янтра, малките дюкянчета и магазинчета по Самоводската чаршия, тайните местенца с романтична гледка към града. Красота! Но най-важното е, че градът е успял да съхрани българския дух и да дава надежда на българите в най-мрачните години от нашата история. Несъмнено Търново е един от стожерите на българщината дори и днес.

Няма никакъв спор, че първото място, което трябва да посетите щом пристигнете в Старата столица, е Царевец. Най-голямата и най-значимата крепост на Търновград. Мястото, от което е управлявана най-силната империя на Балканите по време на Второто българско царство. Поизтупала прахоляка от гърба си, днес крепостта е не по-малко величествена, отколкото през далечният 12ти век. Тук е било сърцето на някогашното славно царство. На върха на хълма пък се издигал владетелският дворец със своите царски покои, тронна зала и дворцова църква.


гледка към Царевец, Трапезица и старо Търново от хълма Света Гора

Разбира се, поради стечения на обстоятелствата и редица исторически събития, днес от Царевец са останали само руини, но пък добре консервирани и реставрирани, представени за посетителите, по начин, по който да добият поне минимална представа как е изглеждала крепостта някога. Факт е, че туристическият обект е един от най-посещаваните в страната и не се учудвам. За мен, от дете Царевец се е превърнал в едно от любимите ми места за разходка в родното ми Търново.

И днес в крепостта се влиза по строго определен ред, но някога била съвсем непристъпна със своите три порти и дълбока пропаст още пред първата порта. А високият хълм е доукрепен с кули и крепостни стени с дебелина 2,5 – 3,5 м.


Царевец от времето на траките

Най-ранните следи от живот на Царевец датират от късния халколит, някъде около 4200 г. пр. Хр. По-късно хълмът бил дом на тракийски селища, а около 5 век там била построена ранновизантийска крепост. Предполага се, че някъде по това време на хълма се преместило част от населението на римския град Никополис ад Иструм, който по това време бил в упадък. За този период се носят и легенди, че римляните пренесли богатствата на града в тунели под хълма, като до тях се стигало само по сложни лабиринти и галерии. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тази история или е съвсем вярна и съкровището се е самопогребало завинаги, или е абсолютна легенда. В подкрепа и на двете теории, до днес митичните съкровища не са намерени.


Хълмът на царете

Всъщност хълмът е заселен с българи през 8 век, а градът бил построен върху останките на стара византийска крепост. Въпреки това, Царевец претърпява най-голямо развитие през Втората българска държава, а всичко започнало с въстанието на братята Асен и Петър, и началото на династията Асеневци. И днес влизаме през същия главен вход, през който са влизали и нашите царе. Минавайки по дървения мост, построен върху двете скали, за да улесни преминаването, си спомням как като дете гледах надолу с огромен страх да не пропадна. Високо е няколко десетки метра, а преди дъските на моста бяха стари и разнебитени от времето. Днес мостът е обезопасен и обновен. Крепостта е привлекателна за туристи от цял свят. Впечатление ми направи, че в същия ден, в който я посетихме, три автобуса с китайци се стовариха на площада пред хълма, и туристите закрачиха с бодра крачка към портите. И те в опит да я превземат, но без бой.  

От крепостта, днес изцяло са разкопани останките на гъсто застроения средновековен град. Различават се отделни квартали със своите църкви, големи и вероятно богати за онова време домове, между които лъкатушат тесни улички. Не са липсвали и магазинчета и работилници. Между 12 и 14 век на хълма са живеели около 3000 души.

На върха на хълма се издигат царския дворец и патриаршеската църква „Св. Възнесение Господне“ – и двете постройки напълно разрушени след падането на Търново под турска власт. Разкопките на крепостта започват едва след Освобождението. Патриаршията е възстановена, но от дворецът стоят само основите, защото няма достатъчно сведения как точно е изглеждал, колко е бил висок и една такава реконструкция би била чиста фантазия.


Обсадата на Търново

Има събития в нашата история, за които всички знаем, но подробностите около които не са много изяснени поради липса на исторически документи. Един такъв момент, е именно обсадата и падането на Търново под Османска власт. Всички сме учили, чели и гледали какво ли не, свързано с този повратен за историята ни момент, но не знаем кое е истина, кое легенда и кое пълна лъжа.

Царевец от хълма Трапезица

Султан на османската държава е Баязид I. България е разделена на отделни царства и деспотства (Добруджанско деспотство, Видинско царство и Търновско царство) и държавата е отслабена. На трона на Търновското царство е цар Иван Шишман. През пролетта на 1393 г. многобройните османски войски обграждат столицата на Търновското царство – Търново. Тогава тя е най-добре развитият и защитен град и също така стратегически най-важният. Османците, водени от сина на Баязид I, обсаждат града от всички страни.


През това време цар Иван Шишман се намира в също добре укрепения град Никопол и в очакване на подкрепления от Сигизмунд. Българското население било водено от тогавашния български патриарх Евтимий. След три месеца обсада Търново пада. Според официално приетата версия, патриарх Евтимий решава да предаде града, за да избегне глад и болести сред населението, като уговаря добри условия, които турците не спазват. Има и легенди, че градът е паднал след предателство от българин, издал на турците таен проход за торба жълтици, а след превземането на града бил убит именно от турците, за дето предал собствения си народ.

Която и история да е вярна, Търново пада на 17 юли 1393г. Градът не е пожален, избити са всички боляри и властимащи жители. Съборени и изгорени са всички църкви в Търново, като патриаршеската църква е превърната в джамия. Канонизираният Св. Евтимий Търновски е изпратен в изгнание.


Балдуиновата кула

В югоизточния край на крепостта се намира бойната кула, известна като Балдуиновата, извисяваща се над скалите. И нейното име всъщност идва от легенда – че през 1205 г. след поражението от цар Калоян при Адрианопол, латинския император Балдуин Фландърски бил пленен и намерил смъртта си в кулата. Дали точно така е станало, не е доказано.

Според една от най-известните легенди, царицата, жената на Калоян, поискала да види пленения латински принц. Пуснали я стражите при него, а той лежал ранен на студения каменен под. Царицата го доближила, видяла раната му и го превързала. Пленен от красотата ѝ и доброто ѝ сърце, Балдуин се влюбил в нея. Тя ходела често при него в килията му, докато цар Калоян не забранил на стражите да пускат царицата при пленника. Балдуин се поболял от мъка и скочил от кулата, където намерил смъртта си.


Звук и светлина

Ако имате повече късмет, или пък посетите града на някой празник, може да се насладите на внушителния спектакъл „Звук и светлина“. Гледал съм го неведнъж и драматичната музика, биещите камбани и проблясващите светлини ме връщат назад във вековете, а след това ме оставят настръхнал без думи. За пръв път то се провежда през 1985 г. при честването на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър. Оттогава това е една от най-големите атракции на Велико Търново, специално за която се стичат хиляди желаещи от цяла Европа.

0 коментар
1

Още интересни неща за вас

Коментирай