Само на 11 км от центъра на София, усамотен в покрайнините на града и скрит зад високите едновековни дървета, се намира един от шедьоврите на Царска България – дворецът „Врана“ и прилежащия към него парк. Голяма част от живеещите в София дори не подозират за съществуването му, а друга част пък знаят, но никога не са идвали, въпреки че е отворен за посетители през 2013-та година.
Парк „Врана“ е едно от любимите ми места за разходка през уикенда около София, заради спокойствието, което цари тук и отдалечеността от градската суета, а може би и заради великолепието, което все още цари тук, макар и монархическият живот в двореца да е приключил преди повече от 70 години.
Паркът е изключително подходящ за семейства, особено ако сте с малки деца, заради широките поляни и алеи, където малчуганите могат да тичат на воля. Всъщност аз разбрах за парк-дворец „Врана“ преди няколко години от свои приятели – младо семейство, които често прекарваха там слънчевите почивни дни. От тогава красивият аристократичен парк се превърна и в мое любимо и предпочитано място за разходка.
Резиденция на българските царе
Историята на мястото започва още по време на турското робство, когато там се е разполагал турският чифлик „Чардаклия“, собственост на Осман паша – тогавашният управител на София. След Освобождението хаджи Боне Петров го откупува от наследниците на пашата. След това поради финансови проблеми го ипотекира в БНБ и е обявен на публичен търг. Търгът бива спечелен от придворния аптекар на Княз Фердинанд I, а в последствие князът го купува за 56 000 златни лева. Името „Врана“ или както са му викали по онова време – „Враня“, го наименува самият княз. Тъй като той бил страстен орнитолог, решава да кръсти двореца с името на първата птица, която кацне на покрива. Типично за Софийското поле, палата е накацан от цяло ято врани.
Имението „Врана“ е създадено през 1899 г. на мястото на някогашния османски чифлик „Чардаклия“. То е било предназначено за царското семейство като извънградска лятна резиденция. Имението включва парк от 950 декара, стопанство от 1000 декара и две сгради (основният дворец и двуетажна ловна хижа), които оформят дворцовия комплекс. Паркът е изграден по модел на западноевропейските пейзажни паркове и до днес това усещане не е изчезнало.
Дворцовият комплекс е съставен от две сгради, свързани с топла връзка. Първата е завършена през 1904 г. по проект на арх. Георги Фингов като двуетажна ловна хижа. Малко по-внимателно ще се спра на втората – дворецът, построен в периода 1909 – 1912 г. Проектирането е заръчано на арх. Никола Лазаров лично от Фердинанд. Архитектурният облик на двореца е много специфичен – сложна интерпретация на византийска архитектура се съчетава с възрожденски манастирски мотиви. Ландшафтът има ключова роля и тук – цветен партер с шевици от килимни цветя и фонтан оформят площадното пространство на входа. За огромно съжаление, сградата на царския дворец „Врана“ все още не е отворена за посетители, тъй като реставрационните работи по интериора продължават да текат.
„Въпреки зашеметяващите красоти на Евксиноград, любимата резиденция на Цар Фердинанд беше двореца Врана, на десетина километра югоизточно от София, (…) върху необработена земя, сурово място, на което растеше много и висока коприва. След няколко години той я превърна в мечтата на ботаника.“
След абдикацията на Цар Фердинанд I през 1918, дворецът става собственост на Цар Борис III, а след неговата смърт – на Цар Симеон II.
Не всички дни на двореца обаче са били безоблачни. По време на Втората световна война „Врана“ е бил жертва на целенасочена съюзническа бомбардировка. 36 бомби напълно изгарят горната част на двореца, където по това време живеела царица Йоанна с децата – Симеон и Мария Луиза. Укривали се в бункера, построен до двореца и за щастие остават невредими.
След референдума за премахване на монархията, организират от комунистите на 8 септември 1946, дворецът „Врана“ се ползва от представители на политическото и държавното ръководство на НР България. В него са живели временно лидерите Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков и Тодор Живков. След това резиденцията се използва за настаняване на чуждестранни гости, официални събития и др.
След края на комунизма „Врана“ е върнат на Цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза Българска. През 1998 паркът е дарен от тях на Община София с условието да бъде отворен за всички българи.
Така в началото на юни 2013 парк-музей „Врана“ отваря врати за посетители. Паркът работи в събота и неделя от 10-16 часа, като на всеки половин час тръгва организирана група със специалист-екскурзовод. Билетът е 5 лева, като има различни намаления за деца, пенсионери, семейства и групи.
Парк по западноевропейски модел
„Врана“ и до днес носи духа на нещо много лично, създадено не само с цел представителна, монархическа, но и плод на личен интерес и страст. А именно на цар Фердиданд. Самият той е известен като страстен ботаник и орнитолог и богатството най-вече на растителни видове в парка се дължи до голяма степен на тази страст. В процеса на изграждането на парка са донесени от цял свят растителни и животински видове, които да превърнат имението в истинска царска резиденция. Днес в парка живеят 821 дървесни, храстови и тревисти вида от 118 семейства и 435 рода. Някои от тях са изключително редки и на възраст колкото самия парк.
Зоолгическа градина
По царско време имението „Врана“ било не само истинска ботаническа градина, но и зоологическа. През 1905 година била оформена първата зоологическа сбирка, където били отглеждани елени, лами, сърни, камили, якове и дори малки слончета. Последните, освен за забавление на царските деца, били използвани и за тежка полска работа, та дори за оран. Фазани и други птици също украсявали имението, а в езерото с лилиите били пуснати диви патици, диви гъски, черни и бели лебеди.
Езерото с лилиите днес е една от забележителностите на парка, но по царско време е имало още много езерца, поточета и други водни площи в района. Днес, обаче, повечето от тях са пресушени заради липса на поддръжка през последния половин век.
