Отново уикенда се очертава да бъде слънчев и приятен, а това означава, че ще можем спокойно да се отдадем на любимото си начинание – пътешестването. Както вече ви казах в предишния си блог, тази пролет съм си поставил за цел да обиколя възможно най-много от десетките интересни места, подходящи за еднодневна разходка около София. Този път решихме да се отправим в посока югозапад от столицата – район напълно непознат за мен. Решихме да комбинираме два наистина приказни манастира – Гигинския и Земенския, а накрая пътуването ни да приключи в Кюстендил.
Първата ни спирка беше в с. Гигинци. Сгушен на един от склоновете на планината Черна гора, Гигинският манастир „Св. Св. Козма и Дамян“, известен още като Църногорски, впечатлява не само с красивата си църква в двора на манастира, но и с невероятните пейзажни гледки към заобикалящите го отвсякъде планини. Истинска приказка!
Закриволичихме по тесния път изкачващ се към светата обител в близост до селцето, през което минахме. По обширните поляни на няколко места видяхме групички от хора, постлали одеала да се наслаждават на прекрасната слънчева майска неделя. Мястото е подходящо за пикник, както и за семейства с деца, които спокойно могат да тичат и да играят. Най-после стигнахме и след като паркирахме на големия паркинг пред манастира, слязохме от автомобила. Нямах търпение да се разтъпча. Не че пътят ме измори, но имах нужда от тази доза чист планински въздух, която проникна в дробовете ми още с отварянето на вратата. Шофирането по живописните планински пътища не се усеща, а и когато си в добра компания времето лети неусетно.
История на манастира
Гигинският манастир „Св. Св. Козма и Дамян“ датира още от 11-12 в., като тогава манастира се е намирал в подножието на връх Тумба, в местността Китка. Направените археологически разкопки на първоначалното и на сегашното местоположение на обителта установяват запазени основи на монашеско крило и защитна кръгла кула. По време на Второто българско царство манастирът е притежавал богато стопанство и множество имоти, дарени му от българските царе и боляри. В манастира били преписвани църковно-богослужебни книги.
Гигинският манастир бил един от малкото български манастири, които продължили да функционират и след османското нашествие и се е наложил, като духовно и просветно огнище за населението в района. През 16 в. в обителта се помещавало и килийно училище. Около 1737-1739г. манастирът е опожарен от турците, за да възкръсне малко по-късно благодарение на няколко хилендарски монаси, които открили лековит извор в близост до сегашните постройки на манастира и решили да преместят манастира до него. С помощта на местното население били построени килиите, стопанските постройки и сегашната църква.
Според легендите, манастирът бил възстановен в началото на 19 век от кърджалията Кара Фрейзи, който след много разрушения и поругавания на християнски храмове и манастири, започнал възстановяването им, когато любимата му дъщеря се разболяла от тежка болест.
След 1944 година монасите са изгонени от манастира, а той е използван първоначално като концлагер, след това като пионерски лагер, а накрая е бил превърнат в обор.
Манастирът, е възстановен през 1998 г., като монасите го заварват почти напълно разрушен. В момента той е много добре поддържан и непрекъснато се облагородява.
Най-ценната сграда в манастира е старата църква, построена през 1814 г. Тя е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи и стенописи от края на XIXв. и рисунки на ктиторите (дарители), в които е предадена детайлно брезнишката носия от това време.
В двора на манастира има внушителна кула, която е изцяло новоизградена, но в основите и са запазени следи от средновековна охранителна кула, вероятно към стария манастир. Вътре има изложени стари снимки и информация за манастира, а от прозорците се разкрива чудна гледка.
Лековита вода (аязмото) извира от корените на стар дъб в двора на манастира и продължава и до днес да събира много хора. Вярва се, че, който отпие от водата около стария дъб укрепва имунната си система, засилва кръвта и успокоява нервната система.