Отново е уикенд. Първата слънчева събота за тази пролет. Цялата кухня ухае на ванилия от току-що направените от мен палачинките, които нямаме търпение да намажем с Нутела и да хапнем за закуска. Откога чаках да се стопи снегът и отново да поема по пътищата с нови сили за приключения. В последните месеци се чувствах като птичка в клетка. Не съм прекарвал толкова време локализиран на едно място от години, в случая заради Covid-19. Слава Богу, зимата най-после си отиде и днес ще си направим една много приятна разходка до любимо за всички ни място – Троянския манастир. Последният път, когато имах възможността да го посетя беше преди поне 10 години, така че може да си представите с какво желание тръгнах.
Еднодневните разходки са ми любимите, защото просто палим колата, тръгваме без много мислене и умуване къде да останем да спим, къде ще ядем и какво ще посетим, а всеки път решаваме всички в движение. А след като се приберем и преспим, на следващия ден може с нови сили да тръгнем на някъде другаде. Така стана и този път.
Веднага след като опустошихме и последната останала палачинка, без да губим време тръгнахме към Троян. Щеше да е дълго, но приятно пътуване, имайки предвид слънчевото време. Радвам се, че няма да шофирам аз, за да мога пълноценно да се насладя на гледката от пробуждащата се природа и раззеленяващите се дървета. Толкова е зареждащо!
Как да стигнем до Троянския манастир?
Троянският манастир „Успение Богородично“ е разположен живописно край брега на р. Черни Осъм в село Орешака, на 10 км от Троян и на около 120 км от София. Пътят от София до манастира е около 2 часа, като по-голямата част от пътуването минава по автомагистрала Хемус, след което продължавате по републиканския път София-Варна. Манастирът е трети по големина в България и един от най-посещаваните в страната. В непосредствена близост до него има изграден просторен паркинг, както и многобройни магазинчета и сергии, предлагащи произведения от местните майстори – сувенири, керамика, икони и др., които туристите могат да отнесат вкъщи със себе си за спомен от това красиво местенце.
История на манастира
Троянският манастир е един от най-големите духовни центрове в България, където хиляди поклонници минават всяка година. Светата обител впечатлява с изящната си възрожденска архитектура и прекрасната природа, която я заобикаля. Основаването му далеч назад във времето е пряко свързано с чудотворната икона, която и до днес лекува болките на вярващите – “Пресветая Богородица Троеручица”.
Според манастирската летопис, манастирът бил основан в началото на 17 в., когато в спокойствието на Троянския балкан се заселил български монах заедно с единствения си ученик. Един ден покрай това място минавал пратеник от Хилендарския манастир в Атон. Пътувал за Влашко и решил да се отбие, щом чул че тук живее предан на бога свещеник. Атонският монах погостувал известно време, а щом решил да тръгне конят му изминал няколко крачки и се спънал. Духовникът счел това за знак от Бог и се върнал да почака още. След още няколко дни отново понечил да продължи, но на същото място конят отново се препънал и паднал. Веднага прозрял желанието на иконата да не напуска тези земи и макар трудно, се разделил с нея и заминал сам.
Това се разчуло и с течение на времето все повече хора започнали да идват да се помолят пред чудотворната икона. Освен поклонници, идвали и свещеници, които искали да служат в манастира. С обединени усилия за дом на иконата била построена малка дървена църква “Рождество Богородично”, а след това към нея и църковни жилища и гостоприемница. Славата на манастира растяла, но по времето, когато игумен бил Калисарий, Троянския манастир бил разграбен и опожарен, а самият игумен бил посечен.
Най-забележителната постройка в обителта определено е новата централна църква, построена в началото на 19 в. от известния възрожденски строител Константин от Пещера на мястото на стария, опожарен дървен храм. За украсата й през 1847 г. е поканен знаменитият български художник Захари Зограф. Всички стени са изписани от него в изящния му възрожденски стил. Оставя след себе си стенописи, на които са изобразени светци, ктитори на храма, български патриарси и царе, библейски сцени и дори негов автопортрет.
Към невероятни изработки в манастира трябва задължително да отнесем позлатения иконостас на главната църква, който е дело на Никола Матеев. Заедно се отличава изкусната работа тревненската художествена школа, на която принадлежи най-старата дърворезба в комплекса – иконостаса на скита “Св. Никола”, както и този на другия скит – “Св. Йоан Предтеча”.
Значителен архитектурен паметник, построен в началото на 1866 г. от майстор Иван от с. Млечево, е уникалната пететажна кула. В нея на първия етаж е разположено съдохранилище. На следващия се намира параклисът “Св. св. Кирил и Методий”. Нагоре следват помещения за живеене, а на върха е звънарницата. През 1898 г. горните нива на кулата са разрушени и остават така близо цял век, когато през 1987 г. са реставрирани по начина, по който са изглеждали навремето.
През целия период на съществуването си Троянският манастир е средище за духовна просвета. Известни са няколко ръкописни книги от XVIII-XIX в., съставени и преписвани от местни монаси. Още в средата на XVIII в., преди Освобождението, тук е функционирало килийно училище. Духовниците осигурявали средства за обучението на децата с много труд – манастирът имал предприятия за дървопреработване и мелници за брашно. Всеки от монасите приемал като дълг производството на нещо полезно, а всичко се продавало и пълнело манастирската каса.
В църквата на Троянския манастир през 2012 е погребан патриарх Максим. Гробът му се намира в непосредствена близост до чудотворната икона на Божията майка.
Чудотворната икона на Света Богородица Троеручица
Смята се, че неповторимата атмосфера на Троянския манастир идва от чудотворната икона на Света Богородица Троеручица. Много хора търсят решение на своите проблеми чрез нея, а стотици вярващи на ден минават през манастира, за да й се поклонят. Не са малко хората, които казват, че Св. Богородица Троеручица им е помогнала да се излекуват от болести, които лекарите са смятали за нелечими. Спомням си, че дори преди няколко години монасите от манастира бяха забелязали, че по иконата да бликат сълзи, които засилиха още повече интереса на вярващите към манастира. Всяка година на храмовия празник Света Богородица на 15 август иконата се изнася и хората й се покланят, а през останалото време тя се намира в църквата на манастира. Интересно е да видиш как при струпване на повече посетители в малката църква, хората търпеливо изчакват да дойде и техния ред, за да могат да докоснат третата ръка на иконата, да се помолят за здраве и благополучие или за разрешаване на житейски проблем.
Троянският манастир по времена на борбите за Свобода
Към края на османското робство манастирът е приютявал много възрожденци и е бил важен център в борбата за освобождение. През 1872 г. Васил Левски организира таен монашески комитет, който е включвал 80 монаси, начело с игумен Макарий. В автентичния си вид е запазена килията, която е служила за събранията на комитета. Освен за събрания, килията служила за скривалище на Левски от турските власти. От тази стая монах с бяло знаме се е показвал, за да даде знак на Апостола, който е бил в съседната къща, за това дали турските заптиета са в манастира или са си отишли. През таен отвор към тавана, той е преминавал, за да напусне манастира при опасност. Всеки посетител може да премине по пътя на Левски и да почувства част вълнението, което е изпитвал самият Апостол. Музеят е част от 100-те национални туристически обекта.
При избухването на Априлското въстание в манастира е бил разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров. Освен това, по време на Руско-турската освободителна война храмът е бил използван за лечебница на руските войни.
Когато за първи път посетих манастира, бях 2-ри или 3-ти клас. Макар, че беше доста отдавна, ми се е запечатал споменът колко бях възхитен, че съм се докоснал до място, където Левски е бил и всъщност колко автентично е мястото.
Други забележителности в района
Ако решите да останете по-дълго време в този район можете да останете да пренощувате в Троянския манастир, но е необходимо да си запазите място предварително. Други варианти са да отседнете в някоя от прекрасните къщи на Орешака, село Черни Осъм или хотелите в Троян.
Близо до манастира се намира Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата – Орешак с експозиции от керамика, дърворезба, иконопис, художествено металообработване, народно облекло и тъкани.
Интерес за туристите представлява и Природонаучния музей в с. Черни Осъм, където посетителите могат да видят голямото разнообразие на животинския свят в Стара планина. Планинарите пък могат да се качат до Беклемето или да посетят резерватите Козя стена, Стенето и Северен Джендем и се насладят на красивите гледки, разкриващи се към хълмовете на Стара планина. В Троян може да се посети Музея на народните художествени занаяти, в който има локална безжична мрежа, даваща възможност на притежателите на мобилни устройства да сканират кодовете, поставени на витрините и да научат в картина и звук повече за изложеното. Интерес за гостите на града представляват и музея на Иван Хаджийски, Художествената галерия „Серякова къща“ и др.
Целият район е богат на много природни, архитектурни и исторически забележителности, които днес са наследство за всички българи. В заключение мога само да кажа: подарете си време, за да се потопите в магията на Троянския край и да опознаете това чудно кътче от красивата ни родина, със сигурност няма да съжалявате.