Пъстър. Многолик. Прогресивен. Античен и модерен. Пловдив несъмнено е сред любимите ми градове в България и е място, на което обичам да се връщам отново и отново. Сякаш атмосферата му те омагьосва и те тегли обратно, подобно на закона за гравитацията на Нютон. Освен един от най-големите и добре развити градове в страната, е и много богат на исторически и културни забележителности, а чаровният арт квартал Капана придава на Пловдив един доста европейски и свеж облик, нетипичен за останалите български градове. Градът под тепетата, както е известен още, годишно привлича, както стотици хиляди българи, така и доста чужденци. Чудесен избор е за разходка през уикенда за ден-два, а защо не и за повече, зависи колко време искате да му отделите.
Пловдив е един от най-старите и продължително населявани градове в Европа. Ако върнем историята назад, ще стигнем до VI в. пр. Хр., когато градът е бил основан, а това го прави по-стар от Рим, Атина и Константинопол. През вековете сменя доста имена – Кендрисос, Евмолпия, Одрисос, Филипопол, Пулпудева, Тримонциум, Пъпълдин, Филибе, Плъвдив, докато стигнем до днешното Пловдив. Както и сами може да се досетите, за близо 8000 години и преминаване през различни периоди – неолит, тракийски, римски, елинистичен, български, византийски, османски и съвременен, градът има изключително богата и разнообразна история, и може спокойно да се сравнява по забележителности с едни от водещите европейски туристически дестинации.
В тази статия ще споделя с вас кои са най-важните и интересни забележителности в Пловдив и кои места задължително трябва да посетите.
Главната улица на Пловдив
Без значение дали сте ходили в Пловдив или не, главната улица на „града под тепетата“ е възможно най-логичното място, от където да започнете разходката си. Винаги оживена, най-дългата пешеходна улица в Европа (факт, макар и малко известен), се простира от площада пред пощата чак до Пешеходния мост над река Марица. Въпреки, че ако попитате пловдивчани за официалното име на улицата, вероятно доста от тях ще се затруднят да се сетят, защото всички я знаят като Главната, улица „Княз Александър I Батенберг“ е запечатала много спомени на поколения. Десетките магазинчета, ресторанти, кафенета, закусвални, дори театър има на нея, се пръскат по шевовете особено през уикенда, а през лятото вечер дори е трудно да се разминеш от навалицата от хора.
По Главната има и много известни забележителности, които привличат посетителите на града. Не че може да ги пропуснете, но ще ги спомена. Няма как да не видите шарения надпис Together, слоганът на Европейската столица на културата 2019, където всички се снимат. Малко по-надолу по улицата пък се намират останките на античния Римски стадион, интегрирани много добре в градската среда, а до тях е Джумая джамия, която датира някъде от 14-15 в. Освен архитектурна забележителност, джамията е напълно действаща и може да влезете да я разгледате. Реновираните фасади на сградите по Главната пък ви пренасят стотина години назад и предават един доста западноевропейски облик на града. Повечето къщи са строени в началото на 20-ти век и със своите елементи на класицизъм и постмодернизъм превръщат улицата в един музей на открито.
Главната е и отправна точка към другите забележителности на Пловдив – реновирания арт квартал Капана, Стария град, Цар Симеоновата градина и др.
Капана – артистичното сърце на Пловдив
Щом стигнете до джамията, няма как да не се изкушите да тръгнете по някоя от павираните уютни улички на арт квартала Капана, който започва точно от там. Въпреки, че преди години тази част на града не беше особено приветлива, днес това е най-популярният район на Пловдив. Със своите кафенета и ресторантчета буквално на всяка крачка, както и множеството работилнички и магазинчета за ръчно изработени неща, атмосферата тук е много приятна, а графитите по стените на старите сгради допринасят за пъстротата на квартала. Много ми напомняше на Лисабон.
Няма как да не се спра и на историята на името на квартала – Капана. Сигурен съм, че всички знаете какво означава думата „капан“, но името му не идва от тук. В Османската империя „капан“ често са наричали местата за търговия. Думата „kapan“ се е ползвала за везна за големи товари, a с името „Капан“ са били кръщавани места, където има такава везна и тя обикновено е била в търговската част на града. Сегашният пловдивски квартал се е образувал между две пазарни пространства, притиснати отвсякъде с дюкяни, наречени „Ун капан“ (un –тур. брашно) и „Буюк капан“ (Büyük – голям).Така и целият квартал получил името Капана.
Античният римски театър
Най-емблематичната забележителност в Пловдив без съмнение е античният римски театър, чиято история датира чак от далечния I в. сл. Хр. Театърът продължава да е място за представления и концерти дори и днес, което го прави един от най-добре запазените функциониращи антични театри в света. Намирайки се в центъра на Стария град, театърът е лесно достъпен пеш, както и повечето други важни забележителности.
Античният театър играе много важна роля и в съвременния културен живот на Пловдив. Често там се провеждат и концерти, особено през топлите месеци. Едни от най-популярните събития са годишният Международен фолклорен фестивал, мултижанровата платформа “Opera Open”, както и рок фестивалът “Sounds of the Ages”. Концерти на сцената на театъра са изнасяли много съвременни родни и световни изпълнители.
Входната такса за античния театър е 5 лв, а работното време е от 9 до 18 ч. през летните месеци, а през зимните – до 17 ч.
Римският стадион
Римският стадион в Пловдив е място, което няма как да пропуснете, просто защото се намира на главната пешеходна улица на града и целият поток от хора минава покрай него.
По време на Античността там са се провеждали събития, подобни на Питийските игри, също стадионът е смятан за един от най-големите и добре запазени сгради от Древен Рим на Балканския полуостров.
Днес само едната му част е достъпна за посещения, но всъщност той се разпростира по цялата дължина на главната улица. Размерът му за времето си е бил впечатляващ – можел е да побере 30 000 зрители и да помещава 3 представления по едно и също време.
Старият град
Друго място, което не трябва да пропускате, е Старият град. В тази част на града ще имате възможността да се пренесете във Възрожденския Пловдив, а ако сте отседнали в някоя от къщите за гости или Airbnb, разходката ви вероятно ще започне именно от тук. Старите къщи и тесните калдъръмени улички са направо омагьосващи, а зад високите им като крепостни стени дувари се крие много история. От 2004 г. Старият град е включен в списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО.
В старата част на Пловдив се намират най-популярните забележителности в града. Искате или не, няма как да не минете през Хисар Капия – една от трите порти на акропола на древен Пловдив. След като минете през нея, ще се озовете пред църквата „Св. Св. Константин и Елена“, а срещу нея е красивата сграда на Етнографския музей.
Старият град е разположен на три хълма – Небет тепе, Таксим тебе и Джамбаз тепе. Неслучайно тази част на Пловдив се нарича Трихълмието и е ядрото на града. Припомням ви, че римското име на Пловдив е Тримонциум, което означава точно това – „трихълмие“.
Етнографски музей
Една от най-пищните и забележителни сгради в Стария град на Пловдив е Куюмджиевата къща, помещаваща Регионалния етнографския музей. Сигурен съм, че ако не сте я посещавали лично все още, то поне сте виждали доста нейни снимки. Намира се в непосредствена близост до Хисар Капия и църквата „Св. Св. Константин и Елена“. Фасадата ѝ е декорирана в красив бароков стил, а интериорът отразява какъв е бил битът на хората в този регион. В музея има над 40 000 експоната и ще имате възможността да се докоснете до традиционната култура на хората от Тракия, Родопите и Средногорието през Възраждането.
Хиндлияновата къща или Къща Хиндлиян
Имало едно време, някъде през 18-ти век, един богат пловдивчанин от арменски произход, чиято търговия достигала чак до Индия, поради което го нарекли Хиндлиян. Той бил толкова запленен от далечните земи, че наредил да изрисуват къщата му с пейзажи от Венеция, Стокхолм, Санкт Петербург, Лисабон, Атина… В двора на огромната къща някога имало чешма с розова вода, сейфът за ценности се помещавал в отделна сграда, а всяка стая имала по няколко врати.
Ще обърна повече внимание на една от най-интересните и богато украсени къщи в Стария град – Хиндлияновата. За мен поне си остана най-впечатляваща от всички къщи, които видяхме, може би заради интересната си история и пищна орнаментика. Степан Манук бил богат търговец от арменски произход, когото турците нарекли Хиндиоглу заради честите му пътувания до Индия. По-късно името се изменя на Хиндлиян и така си остава и до днес. Търговецът превърнал къщата си в своеобразна галерия на своите пътешествия.
Преминавайки от стая в стая се стига до нещо, което било рядкост за онова време – банята. При това доста луксозна и съвсем спокойно може да се конкурира с днешните СПА центрове. Под мраморния ѝ под преминават тръби с горещ въздух за отопление по римски модел – още по-голяма рядкост.
В къщата всяка стая носи своята история и ви препоръчвам да я посетите с екскурзовод, който да ви разкаже повече, а не само да гледате, защото има доста интересни факти, които няма къде другаде да научите.
За тези от вас, които не знаят, в Пловдив през Османския период, а и днес има голяма арменска общност и Хиндлияновата къща се намира в някогашния арменски квартал. В близост до къщата се намират арменската църква „Свети Георги“ и арменското училище.
Балабановата къща
Друга важна забележителност в Стария Пловдив, разказваща за живота на богатите хора през 19-ти век, е Балабановата къща. Къщата първоначално била собственост на търговеца и застраховател Хаджи Панайот Лампша, а след това сменила още няколко собственици. Последният бил търговецът на дърво Лука Балабанов, от когото е останало и името на къщата. Красивата голяма къща била разрушена през 1935 година, но възстановена през 70-те години в сегашния си вид. Автентичното обзавеждане не е запазено, но сегашното датира отново от края на 19-ти век и пресъздава живота по онова време.
Балабановата къща и Хиндлияновата къща споделят общ двор и лесно можете да отидете от едната в другата.
Небет тепе
Ако обичате да се разхождате, не пропускайте да се качите до най-високата точка на града – Небет Тепе, откъдето се разкрива и най-хубавата панорамна гледка към Пловдив. От там се открива се открива невероятна гледка към целия град, както и към заобикалящите го планини и сами ще разберете защо Пловдив е наричан „градът на седемте хълма“. Препоръчвам ви да отидете в късния следобед, за да може да се насладите на залеза от там. Наистина уникално преживяване!
Небет тепе е не само точка от Стария град на Пловдив, но и една от най-старите части на града изобщо. Там са разкрити останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което датира от IV-III хил. пр. н.е. И днес можете да видите останките от праисторически сгради на хълма.
Имайте предвид, че въпреки, че е най-високата точка на града, Небет тепе е лесно достъпен и може да се придвижите до там много лесно от Стария град.
Епископската базилика на Пловдив
За тези от вас, които се интересуват от античната история, Епископската базилика би била чудесен завършек на пловдивското ви приключение. Тъй като след няколко години реставрационни работи, музеят отвори врати в началото на 2021, вероятно доста от вас все още не са имали възможността да го посетят, но силно препоръчвам да го направите.
На мястото на някогашната базилика днес е издигната модерна сграда-музей. В центъра ѝ е обособена „Зона на откритията“, чиято цел е да представи историята на Епископската базилика по достъпен за децата начин, има и специална част за деца, които ще се обучават, докато играят.
Епископската базилика е един от най-големите раннохристиянски храмове на територията на Балканите. Смята се, че е един от първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. – по времето на римския император Константин Велики. Комплексът е изграден върху основите на друга антична сграда, която вероятно е представлявала храм, посветен на култа към императора. Заради разположението й се смята, че на това място се е намирал храма на главното божество на Филипопол – Аполон Кендрисийски. След преобразуването му в християнски комплекс базиликата просъществува като такава докъм VI век, когато вероятно вследствие на земетресение е разрушена, а върху нейните руини възниква древен некропол.
Базиликата е в индикативния списък на ЮНЕСКО и предстои да бъде включена в списъка за културно наследство, което ще създаде още по-голяма популярност на обекта пред посетителите от цял свят.