Ако кажа, че Неапол е любимият ми град в Италия, ще ви излъжа, но пък и не мога да кажа, че съвсем не ми харесва. Изключително шумен, прашен, хаотичен, корумпиран и в същото време – автентичен и красив по свой собствен начин. Град на контрастите. В това му е чарът. Един мой любим изпълнител Джейсън Мраз има песен, чието заглавие прекрасно би описало Неапол в две думи – „Красива бъркотия“ (A Beautiful Mess). Италианците пък често казват, че ако Рим е сърцето на Италия, то Неапол е нейната душа.
Град, с над две хилядолетия история, смесица от красиви средновековни сгради, невероятни и пищни дворци, претъпкани улици, тесни, и често мръсни, тротоари, симбиоза от различни миризми, вкусове и звуци. И не на последно място, градът на вкусната италианска храна, и по-специално – на пицата. Именно Неапол е родното място на една от най-консумираните храни в света – пицата, която още със своето създаване и популяризиране става предпочитана както сред най-бедните неаполитанци, така и сред благородниците. В интерес на истината, в Неапол опитах една от най-вкусните пици, които някога съм ял. По-надолу в блога си ще ви разкажа повече за местната кухня.
В Неапол има толкова много за правене и разглеждане, че по забележителности спокойно може да се конкурира с Рим, но половината от тях са около самия град, а не в него, за това ако сте решили да му отделите повече време, по-добре си наемете кола и не разчитайте на градския транспорт. Също така имайте предвид, че градът е опасен и навсякъде има доста джебчии, които могат да ви оберат за отрицателно време без дори да разберете. Пазете вещите си, не ходете по места, които не са оживени, особено вечер и не носете пари в брой.
Кога да посетим Неапол?
Бил съм в Неапол и през януари, и през октомври, и имахме страхотен късмет с времето. Градът се намира в южна Италия и там климатът благоприятства за хубавото време през по-голяма част от годината. Въпреки това, бих ви препоръчал да изберете месеците между март и юни или между септември и октомври. Така ще избегнете жегите и тълпите от туристи през активния летен сезон, както и възможността за дъждовно време през зимата.
Как да стигнем до Неапол?
Нискотарифните компании предлагат директни полети от София до Неапол няколко пъти седмично като пътуването продължава по-малко от два часа и при добро предварително проучване и гъвкавост с датите от ваша страна, може да си намерите билети на цени до 20-30 евро в посока. Полетите са до неаполското летище, от където доста лесно може да стигнете или с такси, или с градски транспорт до централната част на града. Ако пък комбинирате пътуването си с повече забележителности в околността, както направихме и ние, препоръчвам да си наемете кола. В непосредствена близост до летището има десетки rent-a-car компании, но задължително си резервирайте кола предварително – ще ви излезе значително по-евтино, а и обработката на документите ще стане по-бързо.
Какво да видим в Неапол?
Замъкът Ово (Castel dell’Ovo)
Замъкът Ово или Дел’Ово е най-старият в Неапол, а името му в буквален превод означава замъкът Яйце. Замъкът е построен през 12-ти век от норманите на мястото на военно укрепление. Интересното и нетрадиционно име идва от легенда, според която латинският поет Вергилий, който през Средновековието е смятан за магьосник, скрива в подземията на замъка магическо яйце. То имало невероятна силна мощ да поддържа цялата крепост. Ако яйцето се счупело цялата крепост щяла да рухне, а Неапол щял да бъде сполетян от невиждана катастрофа и разруха. Въпреки, че интериорът не е бляскав, крепостта е сред най-посещаваните забележителности в града заради красивите гледки от крепостните ѝ стени. Вътре често се организират изложби и концерти.
Площад „Плебишито“ (Piazza del Plebiscito)
Площад „Плебишито“ е разположен в централната и историческа част на Неапол заобиколен от най-знаковите за времето, когато е проектиран, сгради в града – Кралския дворец, операта „Сан Карло“, дворецът „Салерно“, както и базиликата Сан Франческо ди Паола. В превод от италиански, името на площада означава „референдум“. Наречен е така в чест на референдума, проведен пред 1860 г., с който народът взема решение Неапол да се присъедини към Обединеното кралство Италия, управлявано от династията Савоите. На площада няма кафета и ресторанти, където да седнете и да се наслаждавате на бароковите красоти, заобикалящи го, или на градския шум, но пък е знаково място и няма как да го пропуснете. Впечатляваща е колонадата, отвеждаща до входа на базиликата, която пък наподобява Пантеона в Рим. Площадът е страхотно място за снимки, особено в слънчеви дни.
Кралският дворец(Palazzo Reale)
Кралският дворец се намира в сърцето на Неапол, на грандиозния площад „Плебишито“, и дълги години тук е била главната резиденцията на неаполитанските крале от династията на Бурбоните. Строежът на пищния дворец започва през 17 в. като през годините е преправян и дострояван многократно. Фасадата на сградата само загатва за красивия интериор. Днес дворецът е превърнат в музей и предлага на посетителите си неповторимата възможност да разгледат някогашните кралски апартаменти, запазили автентичното си обзавеждане през вековете. Произведения на изкуството, мраморни декорации, стенописи и гоблени красят стаите. За посетителите са достъпни и тронната зала, частния театър, построен специално за кралското семейство, както и красивият дворцов параклис, известен с мраморния си бароков олтар.
Театър Сан Карло (Teatro San Carlo)
Меката на операта в цяла Южна Италия, така е определян построеният в началото на 18-ти век театър Сан Карло. И до днес все още се изнасят оперни спектакли там, така че ако обичате операта мога да ви уверя, че това ще бъде едно от най-незабравимите ви изживявания в Неапол. Задължително си резервирайте билети предварително, защото много трудно бихте се сдобили с такива в последния момент и тук е мястото да отбележа, че цените на билетите не са никак евтини. Билети може да закупите от тук.
Новият замък (Castel Nuovo)
Неизменна част от облика на съвременен Неапол е Новият замък, намиращ се в непосредствена близост до пристанището и до площад „Плебишито“. Това е една от най-разпознаваемите и отличителни сгради в италианския град. Построеният през 13-ти век средновековен крепостен замък, в сравнение с Кралския дворец, никак не е нов, но в годините на издигането му, местните го наричат „Новият замък“, за да го отличат от останалите крепости в града и така името му си остава използвано сред неаполитанците до днес. След построяването на му, местната власт се измества от замъкът Ово именно в Новият замък и векове наред той е арена на много важни за Италия исторически събития. Там са короновани не една или две кралски особи. Въпреки, че замъкът изглежда доста по-впечатляващ отвън, отколкото вътре, е отворен за посетители и може да го разгледате ако имате повече свободно време.
Неаполската катедрала
Построена през 13-ти век, Неаполската катедрала или Дуомо носи името на покровителя на града – Сан Дженаро. Катедралният храм е преустройван и разширяван неколкократно през вековете и в резултат на това се е получила доста интересна симбиоза от бароков, ренесансов и готически стил. Катедралата включва и два по-малки храма – от едната страна е „Сан Дженаро“, където се съхранява най-ценната реликва на храма – свещената кръв на светеца, а от другата – базиликата „Санта Реститута“ – най-старият християнски храм в Неапол, богато украсен във византийски стил. Смята се, че колоните в храма са донесени от разрушения езически храм на Аполон.
Замъкът Сант Елмо
Средновековният замък Сант Елмо е бил една от най-стратегически разположените крепости в Неапол и следователно доста апетитна хапка за завоевателите му през вековете. Някога на това място имало малка църква, посветена на Сант Ерасмус, след което там е построен дворец, които в последствие испанците го разширяват и дострояват и създават днешния огромен военен комплекс с модерна за времето си хексагонална форма. Днес крепостта е доста посещавана от туристите заради невероятната панорамна гледка, която се открива към града, залива и вулкана Везувий. Огромният и непревземаем крепостен комплекс бил използван през вековете за различни цели, включително като затвор, а днес там се помещава арт музей с над 170 творби, сред които картини, скулптури и графики на различни неаполски майстори от 20-ти век.
Манастирът Сан Мартино
В непосредствена близост до замъка Сант Елмо, високо на хълма Вомеро, се намира още един от символите на Неапол – манастирът Сан Мартино. Бивш манастир на Картезианският орден, днес музей, укрепеният манастирски комплекс предлага не по-малко впечатляваща гледка към Неаполския залив и Везувий. В някогашните жилищни помещения на монасите се помещава Националния музей Сан Мартино, където може да видите творби от периода XIII-XIX в., включително изключително ценни картини, фрески и скулптури. В музея на манастира има и богата колекция от каляски и лодки на неаполитанските крале, както и на документи от различните периоди на града. Голямата църква на манастира, проектирана в ренесансов стил, също е отворена за посетители, където пък ще имате възможност да разгледате невероятните творби на едни от най-великите италиански скулптори и художници работили по интериора ѝ.
Националният археологически музей
Неаполският Национален археологически музей е един от най-богатите музеи в цяла Италия, за това ако обичате историята и искате да се потопите в миналото на региона, силно ви препоръчвам да го посетите. Красивата сграда, където се помещава самият музей, е построена през 16-ти век и първоначално е била използвана като военна база. Днес там е събрана изключително богата колекция от римски артефакти, включително и такива от древните римски градове Помпей и Херкулан, разрушени при изригването на Везувий през I-ви век. Има дори и специална експозиция посветена на еротичното изкуство от Помпей. Както знаете римляните са били доста разкрепостени и са ценили високо красотата на голото тяло. Част от музейните експонати са мозайки, антики, статуи и скулптури от древноримската и древногръцката епоха, както и египетски артефакти. Повече информация за билетите може да намерите тук.
Галерия Умберто I
Ето и нещо за тези от вас, които обичат шопинга и с нетърпение чакат да се приберат, за да се похвалят с новите си придобивки. Галерия Умберто I е търговска галерия, построена в края на 19-ти век. Сградата е била проектирана като основен търговски център на Неапол и стратегическото ѝ разположение не е случайно. Търговската галерия е в сърцето на града, в непосредствена близост до площад „Плебешито“, Театър Сан Карло и Кралският дворец. Някога тук е била границата с Испанския квартал и тази част на града не се е славела с особено добра репутация заради високата престъпност, за това и тогавашната власт решава да промени облика на града с нова модерна и елегантна визия. Въпреки, че в никакъв случай не бих я определил като задължителна за посетителите на града, за мен лично сградата е доста красива и много ми напомня на галерията Емануеле II в Милано. В галерия Умберто I има както световноизвестни бутикови марки, така и среден клас такива. Също има и доста приятни места за хапване, както и няколко шикозни кафенета.
Испанският квартал (Quartieri Spagnoli)
Още едно от местата в центъра на Неапол, което си струва да посетите е Испанският квартал, намиращ се в непосредствена близост до едни от основните забележителности в града Castel Nuovo, площад „Плебешито“ и замъкът Сант Елмо. Ако сте решили да обикаляте града пеша, е повече от неизбежно да минете от там. Изключително колоритен, цветен и мръсен, и въпреки това с елегантен чар – абсолютно олицетворение на Неапол. Ето тук може да усетите духа на града и да видите Италия „без грим“. Простряно пране, висящо от прозорците и терасите на сградите, паркирани моторчета Vespa по тесните улички и насядали пред вратите си съседски групички са типична гледка в квартала. Една от основните пътни артерии на Неапол, построена в средата на 16-ти век, преминава през Испанския квартал. Днес търговска улица с безброй магазини за какво ли не, дългата над километър Via Toledo е и една от най-оживените улици в града. Множество магазини, сергии, кафенета и заведения за хранене ще ви съпровождат по пътя ви, а в почивни дни тук гъмжи от хора и трудно може да се разминете.
Катакомбите
На пръв поглед за някои туристи вероятно тази забележителност би била леко зловеща, други биха я определили като доста нестандартна, но пък за сметка на това е във всички класации за най-интересните места в Неапол. Неаполските катакомби са антични подземни групови гробници, използвани в първите столетия от новата ера от евреи и християни, заради гоненията срещу тях от местната власт. Този тип подземни гробници не са единствените в Италия, аз лично знам за такива и в Рим, както и в Сицилия, но за сметка на това, неаполските са доста по-просторни и няма да ви обземе клаустрофобия.
Катакомбите в Неапол са две – тези на Сан Дженаро и на Сан Гаудизио. Силно ви препоръчвам да посетите катакомбите на Сан Дженаро, намиращи се в непосредствена близост до двореца Каподимонте. Това са най-големите и най-значимите катакомби в южна Италия. Разположени са на две нива, а пространството е по-голямо и спокойно може да се разминавате с останалите туристи. Също така ще имате възможността да видите и реставрираните антични фрески в някои от гробниците на по-заможните неаполитанци. Там се намира и гробницата на светеца-патрон на Неапол, чието име носят катакомбите – Сан Дженаро.
Дворецът Каподимонте
Дворецът Каподимонте и прилежащите към него градини, са едно от най-красивите и силно предпочитани от туристите места. Въпреки, че дворецът се намира в централната част на Неапол, разходката из просторните му градини ми подейства доста релаксиращо след цялата градска шумотевица. Дворецът е построен в средата на 18-ти век като ловен парк за крал Карлос III, а днес там се помещава един от най-богатите арт музеи в Италия с колекция от над 47 хиляди експонати. Освен, че ще имате възможност да се насладите на творби на великите Рафаел, Микеланджело, Караваджо, Ботичели и редица други видни италиански художници, ще може да разгледате и кралските покои на кралете от Бурбонската династия. Съветвам ви да си отделите поне два часа за двореца.
Опитайте неаполитанската кухня
Храната, ах… храната! Италианската кухня е сред любимите ми, и с ръка на сърцето бих казал, че няма по-подходяща дестинация за гастрономите от Неапол. В Италия всеки регион си има своите автентични ястия, както и специфични особености на приготвяне на популярните в цял свят италиански вкусотии. Освен, че Неапол е родното място на пицата и тук дори най-неугледното заведение може да ви изненада с божествена пица буквално за 5 евро, тук навсякъде може да се насладите на невероятна прясна паста, ризото, морски деликатеси, както и на вкусни десерти, които аз лично още сънувам. В Неапол се намира и прословутата пицария L’ Antica Pizzeria Da Michele, където са заснети и няколко сцени от филма „Яж, моли се и обичай“ с участието на Джулия Робъртс. Заведението е в една от преките улички на главен булевард и ако не знаехме предварително за него, едва ли щяхме да се озовем там дори случайно. Пицата обаче, беше невероятна. Менюто се състои само от две пици – Маргарита и Маринара (малката е 4, а голямата 5 евро). Представяте ли си, че чакахме час и половина на опашка, за да си вземем пица за вкъщи и въпреки това мога да потвърдя, че чакането определено си струваше. И двете пици бяха невероятно вкусни, макар и супер семпли. Други пицарии, които препоръчвам са Pizzeria Starita a Materdei, Sorbillo’s, Pizzeria Da Attilio, Antica Trattoria e Pizzeria da Donato.
Дворецът Казерта
Недалеч от Неапол, в малкото градче Казерта, се намира и едноименния дворец Reggia di Caserta – един от най-големите и пищни дворци в света. Внушителният дворец е строен по подобие на Версай като лятна резиденция на неаполитанските крале. Напълно заслужено дворецът Казерта е включен и в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Дворецът е на пет етажа с 1200 стаи, като към момента само един етаж е отворен за посетители. Ще имате възможност да разгледате кралските покои в напълно автентичния им вид, както и тронната зала, която пък е с впечатляващи размери и интериор, изпипан до най-малкия детайл. Градините на кралската резиденция са не по-малко впечатляващи и внушителни от самият дворец – простират се на 3 км по дължина. Дворецът Казерта напълно си заслужава да му отделите половин ден от престоя си в Неапол. Освен с организиран тур, до там може да стигнете и с кола или влак. Пътуването в влак трае около 45 мин, а ако сте решили да си наемете кола – 30 мин.
Помпей
Някога процъфтяващ и внушителен, а днес зловещ и призрачен, античният римски град Помпей дава възможност на своите посетители да се върнат повече от 2 хилядолетия назад във времето като се разходят по автентичните му каменни улици измежду останките на десетки пищни вили, храмове и театри. Градът е бил дом за близо 11 хиляди души, когато през 79 г.сл.Хр. целият град бива пометен от мощното изригване на намиращия се в непосредствена близост вулкан Везувий. Една от най-големите трагедии, вдъхновила редица писатели и режисьори на филми. Векове наред Помпей остава заровен под пепелта от изригналия вулкан, когато през 16-ти век е открит при изграждането на канализация от местни работници, а 2 века по-късно там започват и археологически разкопки. На бял свят излизат редица запазени сгради, храмове, римски вили, както и стотици вкаменени тела, застинали в различни пози. Именно пепелта е успяла да съхрани града цели два века, което го превръща в един от най-уникалните музеи на открито в света и един от най-посещаваните туристически обекти в Европа. Сред стотиците древни сгради, повечето от които напълно възстановени, ще може да разгледате и публичните домове, с които Помпей и бил известен и в древността. Те били главно забавление в града и жители от цялата Римска империя ги посещавали. Имайки предвид милионите туристи, пристигащи в Неапол основно заради Помпей, би било огромен пропуск ако не стигнете до древния град.
Везувий
Несъмнено Везувий е един от най-известните вулкани в света, познат най-вече с катастрофалното си изригване през 79 г.сл.Хр., с което погребва под пепел и лава градовете Помпей и Херкулан. Това е само едно от изригванията му през вековете, но може би най-мощното според историята. Предполагаемата възраст на Везувий е около 17 000 години, за които е имал над 50 изригвания. Последното е било по време на Втората световна война, пред 1944 г., а учените смятат, че след толкова продължително затишие скоро може да има ново изригване. Това е единственият действащ вулкан в континенталната част на Европа и е считан за един от най-опасните в света. Доста интересен факт за мен беше, че Везувий всъщност има не един, а цели два кратера, като вторият се е получил при разместване на земни плочи при някое от предишните му изригвания. Днес освен най-големия природен парк в региона на Неапол, Везувий е огромна атракция за туристите, особено за любителите на екстремните преживявания. Може да се изкачите до върха на планината и да се разходите по ръба на кратера, но само и единствено в присъствието на обучен и лицензиран водач. Ако имате късмет и времето е хубаво, може да видите Соренто, Капри и заливът на Амалфи.
Остров Прочида
На 30-тина километра от неаполското пристанище се намира красивият и романтичен остров Прочида. Макар, че не е сред най-популярните дестинации в Италия, засенчен от по-големите си съседи Капри и Иския, ви уверявам, че островът заслужава да му отделите поне ден от вашето пътуване. Още докато наближавате бреговете му, ще забележите красивите цветни къщи накацали по склоновете му. Едно от основните места, които задължително трябва да посетите е визитната картичка на Прочида – пристанищното селце Марина Коричела. Освен най-голямото, това е и най-старото рибарско селище на острова. Ако напишете името на острова в Google, със сигурност повечето снимки, които ще видите са именно на накацалите по склоновете на селото пъстроцветни къщи и внушителната крепост, извисяваща се над пристанището. Не е изненада, че местните на острова имат по-специално отношение към морската храна, имайки предвид, че освен туризъм, основното им занимание е риболов. Пълнен калмар, спагети с миди и риби, които не бях опитвал до сега, са само част от деликатесите, които опитахме. А завършекът беше с невероятен лимонов сладолед, какъвто бях опитвал само в Амалфи. Интересен факт за Прочида е, че островът е известен с лимоните си, които се по-едри и сладки на вкус. Задължително трябва да опитате местния десерт Lingua di Bue, в буквален превод „език на бик“. Представлява тестен десерт в издължена форма, наподобяваща език, с пълнеж от сметанов крем и лимони и поръсен обилно със захар.
Соренто
Според гръцката митология, бреговете на Тиренско море край Соренто били обитавани от пленителните морски създания сирени, които с песните си примамвали минаващите наблизо кораби към скалите, където се разбивали и моряците намирали смъртта си. В действителност древното име на Соренто е било Сурентум, което означава сирена. Днес по ирония на съдбата скалите върху, които е разположен града отново привличат посетителите на града, но само за да ги омагьосат с гледките, отриващи се от наподобяващата им гигантска тераса повърхност. На пръв поглед Соренто не е толкова впечатляващ, колкото Позитано или Амалфи, но градчето си има своя чар. Със сигурност един ден е напълно достатъчен, за да го разгледате, да хапнете вкусна пасна с миди в някое от местните ресторантчета край морето, да завършите деня на плажа и да се насладите на невероятния залез над Неаполитанската ривиера. Доста от посетителите на града го използват за отправна точка към Капри или пък към градчетата от Амалфийското крайбрежие, защото цените тук са доста по-ниски и не е толкова пренаселено с туристи в сравнение с тях.
Амалфийското крайбрежие
Амалфийското крайбрежие – за мен лично e черешката на тортата, или поне на дестинациите около Неапол. Съвсем откровено мога да кажа, че се влюбих в тази част на Италия. Очите ми останаха в този красив малък рай. За да се насладите на средиземноморската магия на региона със сигурност ще ви трябва повече от ден, в най-добрия случай поне три. Това е една от най-известните дестинации в Италия, и също така една от най-скъпите, въпреки че до началото на 20-ти век повечето градчета тук са били западнали рибарски селца. Тогава местните решават да развиват туризма и днес тук идват посетители от цял свят. Летният сезон е доста натоварен и моят съвет е, ако искате да усетите истинската атмосфера, да планирате пътуването си преди или след летните месеци. Градчетата по крайбрежието на Амалфи са доста, но основните, които трябва да посетите са Позитано, Амалфи, Равело и остров Капри. За да успеем да се насладим на красивите гледки и да разгледаме всички интересни места, бях решил да посветим пътуването си изцяло на Амалфи, като до там стигнахме с кола под наем. Въпреки това, доста от туристите комбинират Амалфийското крайбрежие с посещение на Неапол и Помпей. Напълно зависи с колко време разполагате. Можете да прочетете блога ми за 10-те най-красиви градчета по крайбрежието на Амалфи и сами да изберете кои от тях да посетите.
