Лятото е тук и специално за тези от вас, които вече са обиколили повечето интересни кътчета в Родината, ще ви разкажа за едно от любимите ми места в съседна Румъния – Синая, и по-специално за разкошния замък Пелеш. Въпреки, че Синая е на 8 часа път с кола от София, това е идеалното място за разходка през уикенда. Румъния е страна, богата на туристически атракции и забележителности, и тепърва ще я преоткриваме.
В планинския курорт Синая, наричан още перлата на Карпатите, се намира един от най-красивите замъци в Европа – замъка Пелеш. Градчето се намира на 130 км от столицата Букурещ, а замъкът е бил построен като лятна резиденция за румънския крал Карол I. Трябва да го посетите, за да разберете защо е толкова специален, както за румънците, така и за чуждестранните туристи. От сутринта се извиват опашки пред стените на изящната някогашна лятна кралска резиденция, а входът е само 20 леи или 4 евро.
Крал Карол І, под чието управление страната получава независимост, посещава мястото през 1866 г. и се влюбва в прекрасната планинска гледка, напомняща Алпите. През 1872 г. монархията закупува 1300 кв. км земя в близост до река Арса Пиатра и поръчва изграждането на кралски ловен резерват и лятна резиденция, като на 22 август 1873 г. се поставят основите и на замъка. Замъкът е издигнат на хълм в Карпатите, през който минавал средновековен маршрут, свързващ областите Карпатия и Влахия. Строежът на резиденцията продължил 40 години, когато през 1914-та неоренесансовата сграда била финализирана. По мое мнение, замъкът Пелеш е най-красивият от румънските замъци, може би заради комбинацията от стилове, които архитектите са съчетали при строежа на сградата и обзавеждането му.
Първоначалните 3 проекта представляват копия на вече съществуващи дворци в Западна Европа, така че Карол ги отхвърля като лишени от оригиналност и прекалено скъпи. Проекта за изграждането печели германският архитект Йоханес Шулц, представяйки по-оригинален план, което допада на вкуса на краля: разкошна голяма вила в алпийски стил, но съчетаваща и различни характеристики на други класически европейски стилове, най-вече следвайки италианската елегантност и баварската възрожденска естетика. Към работата се присъединява и архитектът Карол Бенеш, а в последния етап и чешкият им колега Карел Лиман, който проектира кулите, включително и централната, висока 66 метра. Лиман построява и близкия дворец Пелишор (1889-1903), малкия Пелеш – бъдещата резиденция на престолонаследника Фердинанд І и жена му Мария Саксонска Кобург-Гота.
40-годишното строителство се оценява на 16 милиона златни румънски леи (около 120 милиона днешни долари). По строежа са работили 300-400 души. Кралица Елизабета де Вит, съпругата на Карол І, пише в дневника си: „Италианците бяха зидари, румънците строяха терасите, циганите бяха чираци. Албанци и гърци обработваха камъка, германци и унгарци дървото, турците печаха тухли. Французите бяха чертожници, англичани правеха измервания. Говореха, караха се и пееха на 14 различни езика и всевъзможни диалекти“.
Карол и Елизабета живеят в ловната вила, докато Пелеш бъде достроен, както Фердинанд и Мария – в Пелишор. През 1893 г. в замъка се ражда синът на младата двойка Карол ІІ Румънски, давайки на замъка смисъла на „люлка на династията“, както го нарича Карол І.
Площта на замъка е 3200 кв. м и има 162 стаи, което е малко според европейските аристократични стандарти. Но за съвременното око, свикнало с други критерии, разточителството е невиждано. Младата румънска монархия иска силно да заяви за себе си на световната карта, затова не е жалила средства и усилия. Помещенията са украсени с мотиви от всички култури на планетата. Тематично декорацията варира според функциите (кабинети, библиотеки, оръжейни, картинни галерии) или според стила (флорентински, турски, арабски, френски), като всичко е прецизно пипнато до най-малките детайли. Има 30 бани.
Сградата съдържа една от най-красивите колекции изкуство в Европа: статуи, картини, мебели, оръжия, злато, сребро, цветен кристал, слонова кост, порцелан, гоблени, килими. Особено ценни са ръчно рисуваните витражи. Статуя на Карол І се извисява срещу главния вход. Тя е от италианския скулптор Рафаело Романели, създал и 7 от терасите в градината, повечето от карарски мрамор.
Кабинетът на краля е снабден с тайна врата в библиотеката и изящна беседка за аудиенции, продължаващи над 10 минути. Там е и известният портрет на кралица Елизабета с малката им дъщеря, която на 4 годинки умира от тиф. След нейната кончина кралската двойка осиновява племенника си Фердинанд, за да си осигури наследник. Забележителен е фактът, че за разлика от други кралски фамилии в Европа, Карол и Елизабета наистина са споделяли обща спалня.
Посещенията в двореца са само с екскурзовод, не може да блуждаете самостоятелно из залите. Има турове само с включен приземен етаж и по-пълен, обхващащ приземния, първия и втория етаж. Часовете за посещение са от 9 до 17 от сряда до неделя, от 11 до 17 във вторник. В понеделник е почивен ден.
Синайският манастир
След като посетите замъка Пелеш, не пропускайте да се отбиете и в Синайският манастир. Манастирският комплекс се състои от две църкви – една малка стара църква във византийски стил и по-нова в типичната за Румъния архитектура. Старата църква е построена през 1695г. от Михай Конткузино. Аристократът бил много впечатлен от поклонническото си пътуване до манастира “Света Екатерина” на планината Синая в Египет. След като се прибрал инициирал построяването на манастир в Румъния, в Карпатите и го нарекъл на името свещената планина в Египет, откъдето идва и името на възникналото по-късно селище около обителта.
За обиколка на манастирския комплекс са ви необходими не повече от 15тина минути. Дворът на манастира е много приятен и ако няма големи тълпи от туристи, спокойно може да се насладите на гледката от надничащи иззад манастирските огради планински хълмове.
Румънската кухня
След всяка дълга разходка идва време и за хапване на нещо вкусно. Определено румънската кухня е много близка до нашата, така че съм сигурен, че няма да останете гладни. Менюто, което предлагат местните ресторанти е богато. Знам че 90% от българите свързват Румъния с мамалигата (традиционно румънско ястие, приготвено от царевично брашно), но всъщност кухнята им е доста разнообразна. Местната кухня е силно повлияна от балканските традиции на съседните народи – сърби, българи, турци и унгарци. Силно ви препоръчвам да опитате румънските сърми (sarmale), румънската версия на нашите кебапчета (mici), както и шкембе чорбата, която е един от основните местни специалитети. А за десерт, разбира се, калоричната бомба, наречена papanași, наподобяващи нашите бухти, сервирани с cottage сирене и сладко от боровинки. Разкош!
