Изумрудено сини води, дълга плажна ивица с черен вулканичен пясък, невероятни гледки, къщи в бяло и синьо, накацали по скалите – Санторини не се нуждае от голямо представяне. Снимките в Instagram не лъжат! Едно от най-емблематичните кътчета в Гърция, за мен ще си остане най-красивото и най-романтично място, на което съм бил ever. Без да преувеличавам дори малко. През живото си не съм виждал по красив залез. Спомням си сякаш беше вчера – тълпи от хора прииждаха към най-северната точка на острова, от където се отриваше гледка към морето и кратера на изгасналия вече вулкан, за да гледат как слънцето си отива, за да изгрее луната. Невероятно!
За Санторини мога да говоря много, но е безсмислено. Трябва да се види. Неслучайно много учени смятат, че именно там е била заличената преди хилядолетия цивилизация на Атлантида. Има много легенди, свързващи острова с древната цивилизация. Дори има и музей на някогашните обитатели на острова, живели там преди изригването на вулкана, който е унищожил голяма част от острова.
Вече почти няма българин, който да не е бил в Халкидики или Тасос. Южната ни съседка вече е по-предпочитано място за почивка от Черноморието, и разбираемо. Но определено Цикладските острови нямат нищо общо със Северна Гърция – морето е друго, атмосферата е коренно различна, абе друга Гърция си е. Островът е леснодостъпен, но е далеч от България. Вариантите да стигнете до там са два – с кола до Атина и ферибот до там, или със самолет София-Атина-Санторини (няма директен полет).
Очаквах с нетърпение това пътуване, няма да го крия. Посетих го преди три години, но със сигурност ще се върна отново. Това ми беше една от най-мечтаните дестинации. Бях сигурен, че ще ми хареса, но не очаквах да е дори по-красиво от снимките, които съм виждал. Много пъти съм казвал, че не обичам организирани екскурзии с туроператори и агенции, за това си резервирахме всичко сами. Разбира се, за да се насладим максимално, избрахме и хотел с гледка към залива и вулкана. Ще ви дам съвет – ако сте решили да посетите Санторини, не пестете пари. По-добре платете двойно повече пари за хубав хотел с уникална гледка, отколкото да се забутате в хотел отдалечен от всичко, за да спестите някой лев. Така няма да усетите духа на мястото. Нямаше нищо по-хубаво от това да закусвам с гледка към известните бели къщи. Хотелът, в който бяхме отседнали може да видите ТУК.
Главният град Фира е разположен в средата на острова. Насреща е гледката към Вулкана, както го наричат. Макар да е изригнал преди 3500 години продължава да е все още активен. Дотогава островът е бил с идеална кръгла форма, с висок връх в средата. Сега черната купчина е главна атракция за туристите. Също така, местните добиват от него черна скала, от която правят бижута.
Фира беше и първата ни спирка. Бяхме отседнали в градчето Фиростефани, което буквално е долепено до Фира и са на пешеходно разстояние. Прекарахме първия ден в обиколки по тесните му улички, а на следващия ден бяхме на круиз до кратера на вулкана, намиращ се срещу острова. От там пък се открива гледка към целия остров и наистина си струва. Също така може да си наемете яхта и да се разходите до по-малкото островче, част от архипелага на Санторини – Тирасия. Стигнахме и до там, където ви препоръчвам да опитате прясната риба в някое от ресторантчета край морето, по специално пробвайте фагри.
Ако се чудите защо всички магнити и сувенири на острова са с магарета, това не е случайно. Магарето е символ на острова, защото някогашните жители, както и рибарите са ги използвали за превозно средство заради хълмистото разположение на градчетата. Днес магаретата са атракция и навсякъде се предлага doney ride или на български „магаре такси“ за скромните 5 евро. Разбира се, и това пробвахме. Никога не бях яздил магаре, беше много смешно. Между другото магаретата са доста своенравни животни и често се случва да забравят, че са тръгнали на някъде и просто да спрат да пасат трева докато сте на гърба им и нямате друг избор освен да чакате да тръгнат отново.
Едно от най-изкусителните и фотогенични места на острова е втория по големина град Иа. Намира се на около половин час с кола от Фира и до там може да стигнете с автобус – минава на всеки 30 мин или пък може да си наемете кола или скутер. Поне на мен Иа ми хареса повече от Фира, а и от там именно се открива неземната гледка към залеза, за който вече ви казах. Единственото кофти нещо са стотиците китайци, с който трябва да се блъскате по тесните улички, за да си проправите път. Явно Санторини е доста популярна дестинация в Китай.
Ще ви дам още един съвет – ако решите да се качите на покрива на някоя къща в желанието си да откриете мястото за перфектната снимка, си събуйте обувките, защото са бели и подметките оставят мръсни стъпки, а местните побесняват от това. От един приятел знам. Там използвах креативността си на максимум и не искам да изпадам в подробности къде и как се катерих, за да имам перфектни кадри.
Относно плажовете – успяхме да стигнем до два от тях – Камари и Периса. Санторини е вулканичен остров и заради това пясъкът е черен и много горещ, но пък морето е толкова бистро и чисто, че няма как да не се изкушиш да влезеш във водата. Хотелите около плажовете са доста по-евтини, но пък нямат никаква гледка и не ви ги препоръчвам.
На острова работят и много българи в заведенията и хотелите. В нашия хотел пиколото, рецепционистът и камериерките бяха българи, и бяха така любезни да ни предоставят безплатен трансфер от и до летището.
Санторини е много романтично и красиво място. Поне за мен е в пъти по-впечатляващо от Венеция или Париж. Ако искате да изненадате половинката си, това определено е мястото.