Всеки работи, за да изкарва пари. Никой не ходи на работа само, защото обича професията си, без значение каква е тя. Едни работят, за да си плащат сметките, други – за да изплащат кредита по дългочакания и мечтан дом, а трети – за да направят пари и да гонят по-големи цели. Без значение от причината, целта са парите. Но след като работиш толкова много, правиш ли си сметката как и за какво харчиш остатъка от заплатата си, след като покриеш разходите си? Истината е, че вероятно не помниш, просто знаеш, че парите ги няма.
Според науката, човек харчи най-много пари за това, което го прави щастлив. Имайки предвид, че щастието е доста относително нещо – за мен е едно, за теб – съвсем друго, ще ти скъся разсъжденията. Харчим най-много пари за вещи, в повечето случаи дрехи или техника. Така е, защото си мислим че щастието от новите ни покупки ще продължи, толкова дълго колкото предметът е в полза за нас, но за съжаление далеч не е така. Щастието избледнява бързо. Чудиш се защо? Защото свикваш с новите придобивки и искаш по-нови и още по-хубави.

За краткия си житейски опит мога да твърдя, че преживяванията, без значение колко кратки биха могли да бъдат, ти носят много по-дълготрайни емоции и спомени. Все още помня чувството, когато за пръв път в живота си отидох на кино, или пък щастието от това, че за първи път летях със самолет, при това сам. Да, това са неща, които са ми се случили преди поне 15 години, но помня как съм се чувствал. Не помня с какво съм бил облечен, нито колко пари са ми стрували тези “емоции”, но е факт че ги помня.
Всяко едно преживяване става част от самите нас и ни променя или надгражда по някакъв начин. Ти си отражение на нещата, които правиш и на местата, на които си бил. Да си купиш новия iPhone няма да те промени като личност, но пък да си вземеш една дълга почивка от всичко и всички, да си събереш багажа и да прекараш две или дори една седмица в някоя друга точка на планетата, със сигурност ще те промени. Без да усетиш ще надградиш себе си, ще разшириш мирогледа си и ще обогатиш ума си.

Преживяванията ни са част от нас, докато материалните ни придобивки не са. Да, новите ти покупки от мола може много да ти харесват, дори може да си мислиш че изразяват теб самия, защото имаш собствен вкус, но не са част от теб. Това са предмети. Докато емоциите от преживяванията ти са вътре в теб, което ги прави част от теб.
В действителност, всяко преживяване, без значение дали е пътуване или нещо ново, което искаш да опиташ, е кратко като времеви отрязък, тоест не трае цял живот. Но пък ти носи вълнение и наслада от момента, в който започнеш да го планираш, до самия му край, когато вече единственото, което ти е останало са спомените и изживените емоции. Именно тези спомени траят вечно.
Случвало ли ти се е да си купиш нещо, което в крайна сметка се оказва че не е чак толкова яко, колкото си мислеше първоначално? И то просто стои и събира прах във вас, напомняйки ти за разочарованието от изхарчените пари. С преживяванията не е така. Най-малко факта колко кратки са тези моменти, ни кара да ги ценим толкова много, а с времето дори да ни стават и по-скъпи. Щастието е в това, че този момент се е случил, имало го е и сме го изживели, а сега пазим спомена за тази емоция.