От кого зависи собственото ни щастие?

от Вилислав

Човешкото съзнание е така устроено, че постоянно да се опитва да надскочи непреодолимите цели, които сами си поставяме, с надеждата че едва тогава ще намерим истинско щастие. Вярата, че там някъде ни чака нещо по-добро, винаги е крепяла човешката психика и ни е помагала да прескочим непреодолимото.


Способни сме и сами да намерим слабите си места, да достигнем до границите, които сами сме си поставили и да осъзнаем предразсъдъците, които имаме, но това в никакъв случай не означава, че безусловно сме приели себе си и сме готови да изкрещим пред света “Това съм аз и се гордея със себе си”.


Да приемеш реалността на заобикалящия те свят звучи лесно, като нещо абсолютно нормално. Но всеки човек е различен и всеки има свои разбирания за живота. Някои се основават на отричане, съжаление, разочарование, а други пък чакат нещо по-добро – повишение в работата, за да си изплатят кредита, децата да пораснат, за да започнат отново да се наслаждават на свободното си време, печалба от тотото, принца на белия кон и още куп илюзии. Но защо? Защо трябва да чакаш, а не живееш сега?

Колко често ви се е случвало, в моменти на крайна самота или дори отчаяние, да си казвате “Искам някой така да връхлети в живота ми, че да обърне представите ми за света с краката надолу, и да ми покаже какво е истинско щастие”? В точно такива моменти рядко, дори никога, бихме достигнали до заключението, че даже и да срещнем дългоочакваната любов, това всъщност няма как да се случи. Защо ли? Много е просто – ако цял живот затваряш сърцето си и ума си в очакване за нещо по-добро, когато вече го получиш, няма да можеш да го разбереш и оцениш. Няма как някой да те научи да обичаш или да се радваш на малките неща, които до вчера изобщо не са ти правили впечатление, ако ти сам не достигнеш до това заключение и не преоткриеш околния свят. Не чакай някой да ти донесе цветя, а направи своя градина.

От нас самите зависи дали сме щастливи или не. И от нас самите зависи кой ще дпуснем в живота си, чрез изборите, които ежедневно правим. Не можем просто да чакаме, някой да връхлети в живота ни и да промени мисленето и нагласата ни. Тайната на щастието е да приемеш себе си с всичките си недостатъци и трески за дялане, и да си кажеш “Това съм аз”. Само когато освободиш ума си от всички предразсъдъци, ще намериш истински душевен мир и ще бъдеш жив.

2 коментара
5

Още интересни неща за вас

2 коментара

Петя Тодорова 11.06.2019 - 17:49

Вили прекрасно написано много си прав но рядко хората осъзнават, че трябва да живеят тук и сега.. Благодаря за позитивната нагласа която, вдъхваш..

Отговори
Вилислав 11.06.2019 - 17:57

Благодаря, Петя! Радвам се, че мислим еднакво

Отговори

Коментирай