Да пътуваш е богатство – не материално, а духовно. Обогатяваш се от различните култури, с които се сблъскваш, от различната кухня, която опитваш, различната природа, сградите, историята, хората и начина им на живот – всичко те зарежда и оставя следа в теб. Но в сърцето на България има едно кътче, сантиментално и скъпо за всички българи, съхранило историята на цял един народ. Макар и за много от посетителите да е само туристическа атракция, Рилския манастир продължава да пази тайните и историята на българския народ. Опожаряван неколкократно, разграбван, изграждан и събарян отново, преживял редица войни и Комунизма, днес манастирът е най-почитаният у нас.

Със затоплянето на времето, все по-често търсим места за отдих през уикенда. Красивата природа и сгушеният в планината манастир са перфектната дестинация за еднодневна разходка, особено за тези от вас, които живеят в столицата. Последно посетих манастира преди месец. Избирайте дни извън национални или църковни празници, за да се насладите на разходката си, а не да търсите място за паркиране с часове.
Как да стигнем до там?
Пътят до Рилския манастир е добре поддържан и редовно почистван през зимата. При последното ми пътуване до там, малко преди манастира имаше свличане на земна маса и едното платно беше затворено за малък участък от пътя, но това не усложняваше движение.
Основният път започва от отбивката по АМ Струма, на няколко километра преди Благоевград, в района на Кочериново. Ако идвате от София, бихте могли да стигнете и по предишната отбивка – за село Смочево. И двете са указани с големи табели и ще е трудно да ги пропуснете. От отбивката до манастира разстоянието е 30-40 километра, както казахме, с доста завои.
История на манастира
Рилският манастир е основан от най-големия български светец – свети преподобни Иван Рилски (876 – 946 г.). В началото на X век, по време на цар Петър (927-968), възниква и манастира. Първоначално манастирът не се е намирал на сегашното му място, а няколко километра по-нагоре в планината. Имал е скромен вид, като в началото е подслонявал само отшелника, а по-късно и неговите ученици.

Иван Рилски (на много места изписан и като Йоан) бил свидетел на едни от най-важните събития в българската история – приемането на християнството, възходът на държавата по времето на цар Симеон и упадъкът ѝ при неговия син Петър. След като приел монашеството в Бобошевския манастир „Свети Димитър“ светецът се отдал на отшелнически живот.
По времето на местният феодал Стефан Драголов (Хрельо), Рилският манастир започва да се гради на сегашното му място. Около 1335 г. е изградена най-старата постройка в двора на манастира – Хрельовата кула, както и жилищни сгради около нея. В днешно време на Хрельовата кула може да се качите и да видите стенописите в параклиса на върха на кулата. Както и гледка на манастирския двор и църквата от високо. Стенописите на параклиса са с голяма художествена стойност и са защитени със стъклени витрини.
Целият манастирски комплекс, в сегашният му вид, се изгражда през XIX век. Красивата и величествена църква в двора „Рождество Богородично“ е построена през 1834-1838 година. А в изработването на стенописите и резбите са участвали най-видните представители на Самоковската и Банско-Разложката художествени школи (1840-1872 г.).

Последните 100 години не са били лесни за манастира. По време на комунистическия режим в България е било решено (1961 г.) да се спре църковната дейност и да се превърне в музей, под егидата на Министерство на просветата и културата. Тогава, за няколко години монасите са били изселени по други големи български манастири. Но няколко години по-късно (1968г.) им е било разрешено да се върнат и отново започнали да се грижат за манастира. През 1983 г. манастирът е обявен за културен паметник под егидата на ЮНЕСКО. От 1991 г. се възстановява монашеския статут на манастира.
Гробът на Свети Иван Рилски
Едно от най-интересните и мистични места обаче, си остава гробът на светеца-покровител на манастира, и пещерата, намиращи се на 3-4 километра нагоре в планината. Не пропускайте това място! По тясна живописна пътечка измежду скалите и високи многовековни букове, се стига до малка църквичка, непосредствено до пещерата, където се предполага че е бил гробът на Св. Иван Рилски. Смята се че тази църква е построена от учениците на светеца и че това е първоначалното местоположение на манастира.
Именно в тази пещера светецът прекарва последните седем години от живота си в отшелничество и молитви. Неслучайно местните твърдят, че това място е с много силна енергия и е най-силното място за молитви и сбъдване на желания. На входа на пещерата, както и на чешмата близко до нея, ще видите хиляди хартийки, оставени от поклонниците, търсещи помощ от светеца. Хиляди болки, желания и молитви. Както сами ще видите, пещерата е много оскъдна и скромна, а каменното легло никак не изглеждаше удобно. В дъното на пещерата пък има процеп, около два метра. Според поверието, само хора с чисти души могат да преминат от там, а грешниците биват възпирани от магическа сила.

Какво още да видите
Не пропускайте да посетите Църковно-историческия музей на манастира. Някак си той често остава в сянката, докато всички (с пълно основание) се любуват на невероятната църква, красивия двор и вкусните мекици и кисело мляко. Но ако още не сте влизали поне веднъж в музея, следващия път си отделете време да поправите тази грешка. Музеят ще ви разкаже за хилядолетната история на светата обител.