Природният феномен Белоградшките скали

от Вилислав

Странно, но факт – обиколил съм и съм видял едни от най-красивите и интересни места в цял свят, но не съм имал възможността да опозная до такава степен културното богатство на собствената си страна. Разбира се, имам си доста любими места в България, които винаги препоръчвам на приятелите си чужденци, които планират пътуване до родината ми, но има и също толкова места, за чието съществуване знам, но просто съм ги оставил за неопределен момент в далечното бъдеще. И така, мина вече месец, откакто се прибрах в България и съм решил да поправя този мой пропуск. А и без това границите с почти всички страни в момента са затворени, така че и нямам особено голям избор.

С моята приятелка Деси няколко дни умувахме на коя точно дестинация да се спрем – хем да е близо до София, хем пък да е нещо интересно, което не сме виждали. Ами, труден избор. Оказа се, че вече сме посетили повечето интересни места около столицата. В крайна сметка се спряхме на Белоградчишките скали. Нито аз, нито тя не сме ходили в този края на България и решихме, че ще бъде интересно, както и се оказа в последствие. В интерес на истината, Белоградчишките скали са една от най-красивите и популярни туристически дестинации у нас, но пък отдалечеността им от големите градове ги прави не толкова привлекателни и често пренебрегвани, особено пък за еднодневна разходка. Е, ще ви кажа, че ние успяхме да обиколим местността и крепостта и да се приберем навреме, така че не е непосилно.


Белоградчишките скали

Казват, че природата е най-добрият художник. Доказателство за това твърдение можем да намерим в Северозападна България, където се крие едно от най-невероятните й творения – Белоградчишките скали. Изумителните скални образувания обхващат огромен по квадратура регион и векове наред вдъхновяват човешкото въображение, което ги кръщава с най-причудливи имена.

Преди 230 млн. години Белоградчишките скали са били дъно на море. След оттеглянето на водата меките варовици се нагъват. Скалите са извайвани от природата в продължение на повече от 200 млн. години. Под влияние на въздуха, слънцето и природните стихии те приемат причудливи форми, които и до днес възбуждат човешкото въображение. Червеникавият им оттенък се дължи на съдържанието на железен окис.

Повечето хора смятат, че Белоградчишките скали са тези около крепостта „Калето”. Скалните образувания обаче се простират на площ от около 100 кв. км. – от село Рабиша на запад до село Белотинци на изток. Някои от скалите достигат до 200 м. височина.


Първата група скали е разположена около град Белоградчик. Имената на по-известните от тях са Конника, Мадоната, Дервиша, Адам и Ева, Гъбите, Лъва, Монасите, Мечката, Замъка, Овчарчето.

Друга група скали е разположена западно от града. Най-известните от тях са Збеговете, Еркюприя и Борич. До тези скали се достига по добре очертан път, подходящ за превозни средства. Наред с огромните насечени скали, тук могат да бъдат видени и дълбоки пропасти. Тук е и най-интересната каменна композиция – Близнаците, Малък и Голям Збег, където е имало крепостни твърдини. Скалите са били използвани като естествена защита от византийци, българи и османци през различни епохи. В миналото тук са издълбани стотина стъпала, някои от които са запазени и днес. На много места се забелязват и останки от постройки, зидове, парчета от тухли, фрагменти от керамика.

Около Збегове и Борич има скали с най-причудливи форми, наподобяващи гигантски сфинксове, глави на маймуни, мумии, минарета и кубета на джамии, крилати змейове и др. На около 4 км източно от града се намира трета група, която обхваща скалите около Латинското кале и Лепенишката пещера.

Четвъртата група се простира между селата Боровица и Фалковец. Тук са известният Боров камък, Пчелин камък, Торлак, Момина скала.

Последната група скали е разположена около селата Гюргич и Белотинци.

Причудливите форми на Белоградчишките скали, наподобяващи гигантски скулптури, раждат през вековете многобройни легенди, превърнали се в част от местния фолклор. Явно така местните са се опитвали да обяснят образуването на цялата тази вкаменена красота.


Крепостта „Калето“

Белоградчишката крепост е една от най-запазените в България. Построена е през III век от римляните, които използват естествената защита на скалите. Предполага се, че основите й са поставени още от траките. През вековете крепостта „Калето” служи на византийци, българи и турци. Тя се състои от три двора, всеки от които с възможност за самостоятелна защита. Крепостта функционира непрекъснато до Сръбско-българската война през 1885 година.

Крепостта се използва като туристически обект още през XIV век от цар Иван Срацимир. Владетелят имал лятна резиденция на това място. Той обичал да си почива сред прохладата на скалите и да съзерцава красивите каменни силуети.

През 1890 година общинската управа в Белоградчик решава да разпродаде камъните от крепостта за строеж, тъй като в нея вече не се поддържа гарнизон. Местните овчари обаче осуетяват плана й, като преустройват крепостта за стопански нужди. Благодарение на тях „Калето” оцелява и до днес.


Днес крепостта е отворена за туристи и е част от „100-те национални туристически обекта“. Входната такса е 6 лв. Пред крепостта има и паркинг с еднократна такса 2 лв. Около Белоградчишката крепост има и няколко ресторантчета и доста места за отсядане ако сте решили да пренощувате. Друга атракция набираща популярност е разходката с балон, която продължава около час и ви дава възможност да разгледате цялата местност от „птичи поглед“. Цената на човек е около 300 лева.

0 коментар
1

Още интересни неща за вас

Коментирай