Един от първите наистина приятни и слънчеви уикенди за тази година. С моите приятели решихме да се разходим до Асеновград и Бачково. Не, че не сме ходили, но просто това са места, които си струват двата часа път от София, а и са ни любими. Тази година сме решили да посещаваме повече дестинации в България. Все пак може да живеем в най-бедната членка на ЕС, но в същото време и една от държавите с най-богато културно наследство.
Асеновата крепост стои изправена в предверието на планината, като истински страж. Някога е имала важна стратегическа роля, а днес е една от най-посещаваните и известни забележителности у нас. Крепостта наистина удивлява, още щом се разкрие гледката към нея от пътя. Това е една от най-запазените и поддържани крепости в България. Намира се непосредствено преди изхода от града в посока Смолян. Ще отбележа, че съм я посещавал преди повече от 10 години, и сега са я поосвежили и обезопасили с допълнителни рампи и парапети.
Местността, в която се намира крепостта е била забелязана и оценена още от траките като стратегически важна. През V-IV в. пр. Хр. изграждат военно укрепление върху недостъпната скала. То отбранявало прохода, свързващ тракийските земи с Беломорието. По-късно е обитавана и по време на римската и византийската епоха. Многократно е опожарявана и разрушавана. Най-важна роля има, когато е част от пределите на Средновековна България, по времето на цар Иван Асен II. По това време в подножието им се обособяват две села, които по-късно образуват заедно с крепостта средновековния град Стенимахос (дн. Асеновград).
През 13 век, след като разширява територията на България до три морета – Бяло, Черно и Адриатическо, цар Иван Асен II достроява крепостта и я увековечава с осемредов надпис на старобългарски език, поставен над входа й. Издълбаното върху скалата послание става причина крепостта да бъде наречена Асенова, а близкият съвременен град – Асеновград. Приблизително от тази епоха датира и съвременният й облик. Надписа гласи: “В лето 6739 (или 1231 година), индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град.”
Най-голямата забележителност в крепостта, определено е църквата, която се извисява над скалите – “Света Богородица Петричка”, построена през XIII век. Тя е двуетажна, като първият етаж най-вероятно е служел за склад, а същинската църква се е помещавала на втория етаж. Църквата е отворена за посещения, като вътре са запазени малка част от стенописите. Интересното за нея е, че макар и крепостта да е била разрушена по време на Османското нашествие, църквата си остава почти непокътната до 20 век, когато е напълно реставрирана и осветена. Това е първата църква в източно православния свят , в която се появява кула.
По мое мнение, това е една от най-интересните ни и добре запазени крепости, след Царевец. Ако имате път към Пловдив или дори към морето, отбийте се за час и я разгледайте. Входната такса е наистина символична – 4 лв. за възрастни. Крепостта е част от списъка 100-те Национални Туристически Обекта. Между другото си купих книжката, така че вече ще събирам печати от местата, които посещавам. Направете го и вие!