Край Бачково, близо до Асеновград, се намира един от най-старите манастири на Балканския полуостров, осъществявал взаимодействието на три култури – византийска, старогрузинска и българска. Бачковският манастир е едно от най-посещаваните и любими места на българите, а и на много чужденци, заради уникалната си древна архитектура. Вече ви разказах за посещението си в Асенова крепост, а манастира посетихме веднага след това, преди да се върнем обратно в София.

След като паркирахме, се отправихме по алеята към манастира, напомняща на някоя от улиците на Слънчев бряг – скара, бира, гръцка музика и китайски боклуци. Красота! След стотина метра вече бяхме пред вратите на манастира. Беше пълно с хора, макар и малко преди да затворят. Огромно впечатление ми направи, че доста от посетителите бяха чужденци – имаше групи от Гърция, Германия и Англия.
Манастирът е основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани, който направил дарение за изграждането му. Дълго време манастирът е бил грузински. От създаването му е запазена само двуетажната костница, която се намира на около 400 м от него. През 1344 г. областта попада в границите на България и манастирът е покровителстван от цар Иван Александър. Именно той поръчва изписването на притвора на костницата с негов внушителен стенописен портрет, както и на неговия светец-покровител Йоан Богослов, на Св. св. Константин и Елена, а в долния етаж – на „севаст Григорий Пакурианос, раб Христов, велик доместник и ктитор“ редом с „магистър Абасий, брат на ктитора“. Българският цар е изобразен в поза, характерна за императорски портрет. В своята дясна ръка той държи увенчан с кръст скиптър, а в лявата, присвита към гърдите – свитък.

Въпреки че Бачковският манастир оцелява първоначалното нашествие на Турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и бива ограбен и разрушен. Изграждането на нови манастирски сгради започва в края на ХVІ в., най-вероятно тогава е изградено и източното крило с укрепената главна порта. Не пропускайте да разгледате трапезарията. Там освен уникалните стенописи, може да видите и старинна мраморна маса, на която са се хранели монасите. Върху нея е изписана годината на построяване на сградата.
Манастирският комплекс е свързан с много легенди и мистерии. Смята се, че след падането на Търновското Царство, именно там е бил заточен Патриарх Евтимий, където по-късно умира. Въпреки, че в началото на миналия век е разкрит гроб с кости, останки от монашеско облекло и оловна плоча с надпис, гласящ че това е именно гробът на Търновския патриарх, все още не е потвърдено, че това са именно неговите останки.

Най-голямата ценност на манастира и реликвата, заради която идват най-много посетители, е иконата на Богородица, смятана за чудотворна. Предположенията за произхода на иконата са много, като вероятно е донесена от Грузия още при построяването на манастира. От незапомнени времена се знае, че иконата помага на много вярващи. Нейната чудодейна сила е да помага на болните и бездетните, затова ликът на Божията майка, пазен в малката църква на обителта, се смята за чудотворен. Именно за това и манастирът носи името „Успение Богородично“. От цялата живопис се виждат само лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова.